образование

Георги Величков Отворих учебника по литература за 7 клас. Уж да помагам на детето. В потрес съм. Честно. За половин век нищо не е мръднало. Пропаганда и клишета. Първата половина на учебника е робството, робството, робството и пак робството. Майката юнашка, която не проронва сълза за смъртта на първородното си чедо, защото курбан е отишъл той за свободата. Клише до клише.

Турция губи бъдещето си: все повече млади и високообразовани турци напускат родината си. Защото не искат да живеят в тази "ердоганизирана" страна, казва турският писател Барбарос Алтуг и посочва стряскащи примери.   Интервюто с турския писател Барбарос Алтуг е поместено на страниците на на "Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг". Публикуваме го тук с известни съкращения. Г-н Алтуг, има ли изобщо в Турция млади и либерално настроени хора, които искат да останат в страната?

Даниел Пенев за Редута   Кой трябва да носи отговорност за утвърждаването и толерирането на порочни практики в системата на висшето образование? В нормална страна отговорът би бил: образователното министерство, ръководствата на висшите учебни заведения и преподавателите. Не така обаче стоят нещата в България. Тук виновни за безумиците във висшето образование са студентите, които имат куража да сигнализират за нарушения, както и журналистите, дръзнали да правят репортажи по темата.

Нашите учители искат и се нуждаят от по-високи заплати, но … Дали само заплатите са проблем или  тяхното преподаване и оценки не объркват децата и не ги правят по-неграмотни, отколкото са ?!

Да си помечтаем за България като за страна с добро образование, което произвежда интелигентни, будни и пораснали хора. Хора със знания и интереси. Хора с бъдеще. Възможно е всъщност. Проф. Ивайло Дичев обяснява как: Да гледаме позитивно: в някои министерства бяха издигнати хора, които изглеждат професионалисти. Едва ли ще могат да извършат кой знае какво, но нека си кажа какво ми се вижда важно в тези сфери. И най-вече в една от тях. Учител или чиновник?

Видях учебникът на сина ми за 3 клас и се отвратих от фалшификациите на нашата история в него. След това се срещах с министри, депутати, правих протести, писах статии. Резултат, освен вдигнатия шум, нямаше. Какво друго ми оставаше, освен като историк да се нагърбя с образованието на собствените си деца, коментира за Фрогнюз историкът и директор на Регионалния исторически музей в Добрич по повод учебника по Родинознание, който той издаде току-що и ще разпространява безплатно. Ето какво казва още Костадинов: После реших, че трябва да го направя и за другите българчета. И така написах учебника.