Даниел Пенев за Редута

Кой трябва да носи отговорност за утвърждаването и толерирането на порочни практики в системата на висшето образование?

В нормална страна отговорът би бил: образователното министерство, ръководствата на висшите учебни заведения и преподавателите.

Не така обаче стоят нещата в България. Тук виновни за безумиците във висшето образование са студентите, които имат куража да сигнализират за нарушения, както и журналистите, дръзнали да правят репортажи по темата.

Това е основният извод от скандала, в който главно действащо лице е Университетът за национално и световно стопанство (УНСС). Всичко започва на 9 юни с публикация във Facebook, в която студентът Кезим Медев описва как се провежда изпит по геоикономика и регионално развитие под ръководството на проф. Соня Докова.

Няколко дни по-късно казусът вече е в центъра на медийното и общественото внимание. Причината: десетки студенти предават празни листа и получават тройки или четворки, а Медев, който е опитал да работи по темата, получава двойка, защото разтягал локуми.

След извършена проверка от УНСС установяват нарушения по отношение на времетраенето и провеждането на изпита, но решават, че той няма да бъде анулиран поради липса на жалби от студенти. Споделят също, че не могат да накажат Докова, тъй като тя вече е напуснала университета.

Тази зле забъркана и безвкусна торта се украсява с няколко черешки. Първата:  ръководството на УНСС отчита нарушение от страна на Медев – той трябвало първо да се обърне към съответните органи на университета, а не веднага да оповестява случилото се в социалните мрежи. Санкцията: предупреждение за отстраняване.

В отговор на въпроса на журналист дали предупреждението за изгонване на Медев е заради уронване на престижа на УНСС, проф. Стати Статев, ректор на университета, отсича „Абсолютно“, като подчертава категоричността на отговора си с  агентурна физиономия, характерна за хора със солидна власт, от висотата на която държат в ръцете си съдбата на по-низшестоящите.

Втората: според ръководството на УНСС основният проблем не са нередностите в провеждането на изпита, а това, че те са станали обществено достояние, благодарение на репортера на Нова телевизия Глория Николова, която отразява казуса, докато все още е студент в УНСС.

Пред камерите представител на университета пита Николова дали се чувства комфортно на фона на случващото се с университета, в който тя самата следва и дори я обвинява, че някак много лично приемала целия въпрос. Проф. Докова, която досега е неоткриваема, пък е изпратила писмо до Нова телевизия, в който описва репортажите по темата като „отрицателна кампания срещу УНСС“.

Третата: докато мнозина преглъщат поредната образователна гавра с отвращение, се появяват студенти, които подкрепят ръководството на университета и повтарят тезата, че проблемът не е в изпитните маймунджалъци, а в изнасянето на информация за тях.

Колкото и да са отвратителни, разкритите нередности изобщо не са изненадващи. Близо три десетилетия след началото на т.н. преход целенасоченият поход на родните управляващи срещу образованието дава своите плодове. Да се употребят думите „университет“ и „престиж“ в едно изречение, е толкова нелепо, колкото съвместяването на  „съдебна система“ и „независимост“ или „администрация“ и „ефективност“.

Висшето образование в България отдавна не е поле за обмен на знания, развитие на науката и възпитаване в определени ценности, а пазар, на който изпити се вземат с връзки и подкупи във финансови, материални или телесни измерения.

Никак не бих се учудил, ако комисията, разследваща изпитните нарушения, хвърли по-задълбочен поглед на предадените листа и установи, че някои от получилите тройки и четворки са допуснали правописни грешки в имената си.

kafeneto.wordpress.com