Злобари от всички страни, успокойте се – няма разрив между Зеленски и НАТО
НА СНИМКАТА:
Вилнюс днес:
Ако човек не знаеше кой точно е Сергей Лавров и кой е Румен Радев можеше да си помисли, че Лавров цитира Радев, заявявайки днес, че Западът трябва да се откаже от целта Украйна да постигне победа във войната.
Точно това беше един от акцентите на злополучното мрънкане на Радев пред Зеленски в София.
Интересно е да се наблюдават някои наблюдатели у нас, които злорадстват, че Зеленски не е получил конкретна покана за членство на Украйна в НАТО на срещата на върха във Вилнюс.
Сред тях се възвисява величествено низвергнатият от Зеленски в очите на българските и останалите евроатлантици президент Радев. Той поначало казвал, че Украйна не може да стане член на НАТО преди края на войната, докато “войнолюбците” у нас твърдели обратното (?), но сега и те били принудени да се съгласят с него.
Не може Радев, нито никой друг, да посочи нито един цитат от лидер на натовска държава, който да е обещавал на Украйна покана в рамките на текущата среща във Вилнюс. Всичко, което могат да направят злорадстващите, е да се радват на изразеното несъгласие от страна на Зеленски.
А какво трябваше да каже той при огромната подкрепа сред народа му за присъединяването към НАТО? Естествено, че ще реагира подобаващо на очакванията сред онези 87 на сто украинци, които днес са за бързото присъединяване към алианса като гарант за прекратяване на руzката агресия. Хората там са измъчени от войната и никой не може да ги вини, че искат тя мигом да бъде прекратена, ако има начин.
Там е работата, че никой от съюзниците не иска да прекратява чрез пряка военна намеса в натрапената на украинците война от многократно по-голямата по население и всякакви ресурси агресивна съседка. Никой не иска още по-голяма война.
Тази позиция се нарича проява на здрав разум. Той не е продиктуван от страх пред силно дискредитираните военни способности на московията, а от нежеланието на населението в натовските държави да мре на фронта. Може да изглежда цинично, но е факт, с който управляващите в съответните столици се съобразяват.
За московските сатрапи човешкият живот на собствените поданици не значи нищо. Те могат да си позволят всичко спрямо наличното покорно пушечно месо. На за западните общества има значение какво мислят те-обществата. Съставени са от свободни по дух индивиди, всеки от които е ценен според западната доктрина, формирана през Ренесанса. С това овластените от своите граждани политици няма как да не се съобразяват.
Цяло чудо е, че германците преодоляха част от болезнения си комплекс за вина и предоставят с нарастващи темпове оръжия на Украйна в разрез с близо 70 годишните си принципи да не правят това в държави, намиращи се във война. Но в тази най-голяма европейска държава, една от водещите икономики в света, населението подкрепя този вид солидарност с украинските жертви на руzката агресия, но не и пряката военна намеса с германски войски.
Гледах интервю на германски генерал, провокиран от журналист да каже какво мисли за изпращането на танкове, германско производство, в Украйна. На упоритото повтаряне на въпроса генералът също така упорито отвръщаше, че това са украински танкове (сега). Но същият отговор няма как да бъде даден в случай, че германски войници бъдат изпратени на “Източния фронт”.
Така че позицията на Берлин срещу незабавното приемане на Украйна е разбираема също. Тя съответства на преобладаващото мнение на гражданите на държавата които са избрали сегашното ръководство на Германия.
Иначе казано, както Зеленски е прав да изразява волята на своите избиратели, така и канцлерът Шолц прави същото. Така е в демократичния свят.
В московията е обратното: никой не го пита народеца дали иска да мре с десетки хиляди и дали, да речем, газовата война срещу Европа му е харесала на фона на факта, че самата московия не е газифицирана, а продава(ше) тази суровина в Европа, за да финансира безумната си милитаризация. Вместо газификация – милитаризация.
Такава е равносметката там и роптаещите срещу нея са твърде малко, за да променят нещо. Изключение беше направено за бутафорния “бунтовник” Пригожин, който напомни за старата руска традиция на лудия да му бъде позволено да попържа царя на мегдана.
В заключение: нищо фатално (под формата на някакъв “разрив” с Украйна) не се е случило във Вилнюс, където днес можем да очакваме още новини за нарастващ ангажимент на НАТО в подкрепа на Украйна.
Злобари от всички страни, успокойте се!
