Не са случили великите ни предци на образовани потомци на върха на властта у нас. Достатъчно е да си спомним правешкия ни цар Живков и неговия премиер Гриша Филипов с руския акцент. Но и следовниците им оставят своя диря, както видяхме от гафа на премиера Кирил Петков, пожелал да блесне интелектуално с познания по Чехов, бъркайки го с Толстой. Направо даде пример за правилото, че е мълчанието е злато.
Сред най-знаменитите подобни фалшиви новини беше “побратимяването” на Пенчо и Петко Славейкови. Премиерът Сакскобугготски обяви бащата и сина през 2003 г. за братя, а когато му подсказаха, че е сгафил обясни грешката с напредналата си възраст. Беше на 66 тогава, колкото е моя милост в момента. Случва се да сгреша, но едва ли точно възрастта е причина за това.
Едно е “простосмъртен” да сгреши, друго е представител на т.н. елит да стане за смях, когато се перчи бумерангово със знания. Като Цвета Караянчева. Бившата председателка на Народното събрание се опита да се направи на патриот от най-висша проба, като повтори казаното от Петко Каравелов пред чужди кореспонденти, забелязали, че излиза от зандана със синини. Патриотът гордо обяснил, че в България полицията не бие. Само че Караянчева приписа думите му сега на Петко Славейков.
Отделно от това е “интересно”, че Караянчева беше завела делегация от ГЕРБ, която да представи пред бащицата от ЕНП Манфред Вебер репресирани от новата власт гербаджии. А не беше толкова отдавна, когато гербаджиите заклеймяваха като предател всеки, който критикува управлението им в Брюксел.
Както можеше да се очаква, Вебер се разтревожил за върховенството на закона в България. Обещал ЕНП да се “вгледа по – внимателно” как се спазва върховенството на закона в България. Щеше да си спести тези тревоги днес, ако “вчера” беше “забелязал” как законите се нагаждат към волята и интереса на българските му колеги по партия, когато бяха на власт.
А какво да кажем за царя на гафовете, който за повече от 12 години изсипа безнаказано върху българската публичност тонове словесни отпадъци? Търпяхме го да ни дави в своето пустословие, често прерастващо в зловонно злословие, от телевизионните екрани. И сега продължават да ни го сервират как остроумничи в свойствения му правешки стил.
И понеже точно търпението и примиряването с това зло са истинското обяснение на нашия проблем, припомням горчивата диагноза на Петко Славейков от 1875 година.
| НЕ СМЕ НАРОД
Не сме народ, не сме народ, а мърша, хора, дето нищо не щат да вършат. Всичко тежко, всичко мъчно е за нас! “Аз не зная! Аз не мога!” – общ е глас. И не знаем, не можеме, не щеме да работим за себе си със време. Само знаем и можеме, и щеме един други злобно да се ядеме… Помежду си лихи, буйни, топорни, пред други сме тихи, мирни, покорни… Все нас тъпчат кой отдето завърне, щот сме туткун, щото не сме кадърни… Всякой вика “Яман ни е нам хала!” – а всякому мерамът е развала…
Не сме народ! Не сме народ, а мърша, пак ще кажа и с това ще да свърша. |
