Живеем в истинска подмяна
Полина Паунова, Фейсбук
Преди броени дни получих SMS от виден патриот. Съобщението бе написано на шльокавица. А вечерта по някой канал засякох негови пламенни изказвания за българщината. Естествено, досмеша ме.
Днес обаче си давам сметка, че живеем в истинска подмяна. На безобразията казваме стабилност, на свинщините – успехи, на корупцията – борба с нея.
В тоя план – все по-често на обикновената простащина викаме “патриотизъм”, защото да си татуираш Левски на прасеца се оказва “родолюбие”, а да тропаш хоро пред Народния театър или НДК – “традиционализъм”. (Уточнявам за ранимите български души – за хората си има място: читалище, зала, селски мегдан. Както си има място за операта, за театъра и тн).
Културата е подменена от… Вежди Рашидов. Разказът за действителността – от Пеевски. Критичната мисъл – от фенщина. България не изглежда да е част от Европа, лидерите й се редят на опашка в Кремъл, а населението – търка талончета, докато уж хора на изкуството му вменяват, че дотам се заключват мечтите им…
Обичта към България е окупирана от лъжепатриоти или уона би консерватори, всички те – персонал. Културата е стъпкана, а част от лицата й са замесени в допълнителното опростачване на всички ни. Разказът – липсва, защото медиите са или на Пеевски, или партийни (а понякога тези два факта не си противоречат).
Онези, които опитват да отстояват позициите си (без значение какви са те) са маргинализирани, подигравани или дискредитирани.
Единственият начин да се върнем към някаква нормалност е словото.
Единството оръжие срещу тоталното ни заличаване е езикът.
Последната ни сламка са думите.
Никой не може да ви вземе възможността да казвате истината. Е, да – могат да ви платят, за да не го правите. Някои приемат хонорара… И все пак – никой не може да ви вземе думите. Те са единственият начин да се защитите. Те са единственият начин да оцелеем. Или поне да опитаме.
И колкото и да ви внушават, че не е важно какво се е случило, а важното е как го разказваш – не им вярвайте. Глаголицата е азбука, в която буквите имат конкретни названия. В този смисъл – всичко, което ни се случва има точно име. Не се страхувайте да го крещите…
Честит 24 май!
