Имаше един стар, но актуален за московията виц от времето на комунизма за гражданина, който се обърнал и спонтанно ударил шамар на милиционер в градския транспорт, който го настъпил. Останалите пътници яростно се включили и пребили милиционера. Арестували ги до един и на разпитите се оправдавали : “мислихме, че ги почнахме”.
Нещо подобно се случи на 24-ти юни в московията навсякъде, където се появиха въоръжени противници на режима. В Ростов на Дон администрацията, вкл. униформената, се изпари. Гражданите решиха, че “почват” властта.
Радостното посрещане и изпращане на наемниците там е документирано по несъмнен начин. Това беше най-големият шамар от страна на същия този народ, комуто с три дни закъснение Путлер реши лицемерно да благодари, че не е подкрепил метежа.
Fighters of Wagner private mercenary group pull out of the headquarters of the Southern Military District to return to base, in the city of Rostov-on-Don, Russia, June 24, 2023. REUTERS/Stringer
Всъщност практически никой не подкрепи режима. Не известен нито един случай на спонтанна гражданска съпротива срещу похода на Пригожин, а няколкото опити за атакуване от въздуха на напредващите въоръжени колони, завършили трагично за пилотите, изглеждат като някаква грешка и резултат от объркване.
Ако имаше заповед за това от центъра, наземните мишени на настъпващите щяха да бъдат унищожени до крак от съответния армейски арсенал с ракети, артилерия и авиация.
Не по-малко тревожно за режима беше и мълчанието на висшата администрация. Руски коментатори изчисляват, че преди 9 сутринта на 24-ти юни, когато най-сетне по телевизията се появи Путлер със заклеймяващо изказване срещу метежниците, само един губернатор, гаулайтерът на окупирания Севастопол Михаил Развожоев, е направил изпреварващо подобно изказване.
Явно и по върховете на държавата масово са смятали, че ги “почват”.
Видно е от тези факти и без сложни анализи за ставащото в московията, че Путлер има от какво да се притеснява и да се прави на добрия цар, който милостиво опрощава най-големия грях в царството му, какъвто е въоръженото посегателство срещу абсолютната му власт. Умилква се.
Очакваните по дефиниция репресии на провинилите се или са дълбоко засекретени, или (което изглежда по-вероятно) не са задействани на този етап. Всеки мълчалив наблюдател на похода към столицата е на практика предател спрямо Путлер, а това са огромното мнозинство от висшите администратори, назначени от самия него. За пасивния народ да не говорим…
Не знаем как стои въпросът в армията, която Путлер сега изобразява като достоен защитник на Отечеството, изпълнявайки заповедта му да не допуска да се пролива руска кръв. Ще узнаем следващият път, когато делото на главореза Пригожин, послужил като пробен балон, долетял с шепа наемници до столицата, ще бъде продължено от “достойни руски офицери”, решили да сложат край на агонията на матушката.
