Защо не искам магистрали
Скъпи приятели, имали ли сте случай, в който да бъдете обладани от бяс. Нещо толкова да ви нервира, че да ви стисне за гърлото и да изпитвате необяснимото желание да набиете някой без причина.
Завчера аз изпитах подобно чувство. Във Фейсбук (последната медия, която за сега не е собственост на Ирен Кръстева Делян Пеевски) се появи една снимка.
Снимката е директен принт скрийн на агенция по заетостта и показва следните 2 обяви
Побеснях. Тази обява показа докъде сме стигнали в хранителната верига и какво точно се случва у нас.
И написах следното:
Отдолу веднага се появиха десетки коментари – от подкрепа на моите мисли до герберски активисти, които ми обясняваха да не съм гледал какво излиза в мрежата, че не било вярно.
На всички несъгласни задавах един и същи въпрос – „Кажете кой взема повече пари – шофьор на автобус в градският транспорт или учител?“. Никой не пожела да ми отговори.
Малко по – късно фейсбук приятелка качи нова обява, която сега ви представям:
Ето какво бе написала Juliana Mitseva, която бе постнала сникмата:
„Така…
За да няма повече спекулации по темата, защото реалността е точно такава, колкото и да не ни се иска, това е обява за преподавател в Агенцията по заетостта и то не по музика и физическо, а по Химия и Биология, за 8 часов работен ден. Заплата бруто – 350 лв., което ще рече, че нетната е цифром и словом 274,37 лв. Няма какво да коментираме повече! Гаврата е пълна!“
Малко по – късно Къци Вапцаров (същият, от „Риск печели – риск губи“ и „Невада“) ми писа – „Венци, чувал съм от музикант какви са заплатите в оркестрите. Вярно ли е, че са към 400 лева?“.
Аз му отговорих, че максималните са 500 лева – в най – реномираните оркестри.
Това ме вбеси още повече и поставих нов пост на стената си
Накрая си дадох сметка, че мога да обобщя всичко в няколко думи. За това сега ще го направя от страниците на собственият си блог (и той все още не е собственост на ЦКБ, така че всичко е наред).
С две думи – сложих едно клиширано заглавие за магистралите. А сега е време да обясня защо в статия за образованието има заглавие за магистрали.
То е, защото аз не искам магистрали.
Да, не се чудете. Аз не искам магистрали в страна, в която чистачката взема по – голяма заплата от тази на учителя. Аз на искам магистрали в страна, в която децата смятат Ран Босилек за екшън героят Рамбо Силек.
Аз не искам магистрали в страна, в която тези магистрали могат да бъдат ползвани само от хора, които не работят в сферата на духа, а са боклукчии, чиновници, комисионери и държавни вампири.
Аз не искам магистрали в страната, в която за да има пари да се построят тези прословути 150 километра от „Тракия“ майка ми е принудена да яде картофи и лапад, за да може с пенсията си да си купи лекарства за сърцето и глаукомата си.
Аз не искам магистрали там, където озлобели деца пребиват пенсионери, там където оскотели възрастни се трепят за 20 лева и там, където за да ти се получат нещата трябва да дадеш 30 процента на някой,за да те уреди.
Аз не искам магистрали, защото цената, която ще платим е огромна.
Цената, която ще платим за магистралите е, че след 100 години пра – внуците ни няма да могат да вкарат в GPS – устройствата на автомобилите си грамотно написан адрес на мястото, до което искат да стигнат.
Чувал съм мечтата на премиерът Борисов – България да бъде страна със слънчогледи, прорязани от магистрали.
Предполагам, че това със слънчогледите е свързано с факта, че Веселин Маринов е рекламно лице на една марка олио…
Само че както се развиват нещата, след 100 години страната ни ще представлява нещо като магистрали с огради с бодлива тел, зад които живеят най – добрите берачи на портокали в цяла Европа.
Необразовани, оскотели и готови за 5 евро да продадат майка си…
Аз не искам магистрали. Искам парите от тия магистрали…Парите от всички комисионни, искам ония 800 000 лева, дадени на един популярен поп – певец като евро субсидия, ония 100 000 лева, дадени за фейсбук профил и туитър акаунт на МЗХ, ония консултантски милиони на Доган, ония милиони на Вальо Топлото…
Искам всичките тия пари да бъдат дадени за образование. Искам учителите да бъдат отново онези ренесансови фигури, за които четем в романите на старите български майстори.
И тогава, бавно и полека ще започнем да драпаме нагоре. Няма да е бързо, нито лесно…
Но тогава ще вървим по правилният път…
След 20 – 30 години някой добре образован инженер ще измисли начин как с половината от сегашните средства можем да изградим много по – добра инфраструктура.
А учителят му, който вече ще е пенсионер няма да рови в кофите за боклук…
Та това е, уважаеми.
Не ви искам магистралите. Не и докато продължавате да се гаврите с хората, които не са заслужили да бъдат поставени в килера под стълбата на обществената сграда…
Айде, чао и си налягайте парцалите…
Идат избори, макар че вие вече сте оправили тоя дребен проблем, доколкото ви познавам…
Венци МИЦОВ
ventsimitsoff.wordpress.com
