Защо министър, областен управител и кмет на община Бургас не изпълняват ефективно вменените им задължения от Закон за опазване на околната среда ?!
На вниманието на министъра по опазване на околната среда и водите, областен управител на Бургаска област и кмет на община Бургас
Предлагаме Ви да се запознаете с някои факти за редовното замърсяване на въздуха над Бургас от дните 19,20 и 21 -и ноември 2016 г. и да си припомните, ако сте забравили задълженията си по Закон за опазване на околната среда.
Ето ги и фактите :
По данни от общинския сайт http://air.burgas.bg/
ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
Опазването на атмосферния въздух в Р България е регламентирано в Закона за чистотата на атмосферния въздух (ДВ бр.45 от 1996 г., посл.изм. ДВ бр.101 от 2015 г.), както и в подзаконовите нормативни актове към него, като законодателството ни е изцяло хармонизирано със законодателството на ЕС.
В този смисъл нормите за азотен диоксид (NO2), въглероден окис (CO), озон (О3), серен диоксид (SO2), бензен (С6Н6) и фини прахови частици (ФПЧ10), са в съответствие с тези, определени от Европейската комисия.
За специфични замърсители на въздуха са разработени национални пределно-допустими стойности за нивата на съответните замърсители, например за сероводород (5 μg/m3 за 1 час), стирен (5 μg/m3 за 1 час) и фенол (20 μg/m3 за 1 час).
Министерството на околната среда и водите е разработило "Инструкция за информиране на населението в случай на превишаване на установените алармени прагове и показатели", която регламентира процедурите и методите за предоставяне на информация за населението. Тя изисква своевременно уведомяване на обществеността от страна на РИОСВ за опасността, възможни рискове за здравето и предпазни мерки, които следва да бъдат взети от чувствителни групи от населението.
ОБЩ ПРАХ И ФИНИ ПРАХОВИ ЧАСТИЦИ (ФПЧ10)
Източници
Прахът е основен атмосферен замърсител на въздуха. Вредният му здравен ефект зависи главно от размера и химичния състав на суспендираните прахови частици, от адсорбираните на повърхността им други химични съединения, в това число мутагени, ДНК - модулатори и др., както и от участъка на респираторната система, в която те се отлагат.
Основни източници на прах са промишлеността, транспорта и енергетиката
Влияние върху човешкото здраве
Прахът постъпва в организма предимно чрез дихателната система, при което по-едрите частици се задържат в горните дихателни пътища, а по-фините частици (под 10 mm - ФПЧ10) достигат до по-ниските отдели на дихателната система, като водят до увреждане на тъканите в белия дроб. Деца, възрастни и хора с хронични белодробни заболявания, грип или астма са особено чувствителни към високи стойности на ФПЧ10.
Вредният ефект на замърсяването с прах е по-силно изразен при едновременно присъствие на серен диоксид в атмосферния въздух. Установено е тяхното синергично действие по отношение на дихателните органи и откритите лигавици. То се проявява с дразнещо действие и зависи от продължителността на експозицията. Кратковременната експозиция на 500 mg/m3 прах и серен диоксид увеличава общата смъртност при населението, а при концентрации наполовина по-ниски се наблюдава повишаване на заболяемостта и нарушаване на белодробната функция. Продължителната експозиция на серен диоксид и прах се проявява с повишаване на неспецифичните белодробни заболявания, предимно респираторни инфекции на горните дихателни пътища и бронхити - при значително по-ниски концентрации от ( 30 - 150 mg/m3), което е особенно силно проявено при деца. Най-уязвими на комбинираното въздействие на праха и серния диоксид са хронично болните от бронхиална астма и от сърдечно-съдови заболявания.
Законодателство
Наредба №12 (ДВ, бр. 58/2010 г.) определя следните норми за фини прахови частици (ФПЧ-10):
- средноденонощна норма за опазване на човешкото здраве - за 24 часа - 50 mg/m3;
ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
Раздел I.
Приложно поле и обхват на закона
Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани със:
1. опазването на околната среда за сегашните и бъдещите поколения и защитата на здравето на хората;
2. съхраняването на биологичното разнообразие в съответствие с природната биогеографска характеристика на страната;
3. опазването и ползването на компонентите на околната среда;
4. контрола и управлението на факторите, които увреждат околната среда;
5. осъществяването на контрол върху състоянието на околната среда и източниците на замърсяване;
6. предотвратяването и ограничаването на замърсяването;
7. създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на околната среда;
8. стратегиите, програмите и плановете за опазване на околната среда;
9. събирането и достъпа до информацията за околната среда;
10. икономическата организация на дейностите по опазване на околната среда;
11. правата и задълженията на държавата, общините, юридическите и физическите лица по опазването на околната среда.
Чл. 3. Опазването на околната среда се основава на следните принципи:
2. предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве;
3. предимство на предотвратяването на замърсяване пред последващо отстраняване на вредите, причинени от него;
4. участие на обществеността и прозрачност в процеса на вземане на решения в областта на околната среда;
5. информираност на гражданите за състоянието на околната среда;
6. замърсителят плаща за причинените вреди;
Чл. 8. (1) (Предишен текст на чл. 8 - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Държавната политика по опазване на околната среда се осъществява от министъра на околната среда и водите.
Чл. 10. (1) Компетентни органи по смисъла на закона са:
1. министърът на околната среда и водите;
2. изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда;
3. директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ);
4. директорите на басейновите дирекции;
5. директорите на дирекциите на националните паркове;
6. кметовете на общините, а в градовете с районно деление - и кметовете на районите;
7. областните управители.
(2) Компетентни да предприемат предвидените в закона действия и дейности са:
1. на територията на една община - директорът на РИОСВ или кметът на общината, а в градовете с районно деление - кметът на района;
2. на територията на една област - областният управител или директорът на РИОСВ;
Чл. 15. (1) Кметовете на общини:
1. информират населението за състоянието на околната среда съгласно изискванията на закона;
Чл. 16. Областните управители:
1. осигуряват провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на територията на областта;
2. координират работата на органите на изпълнителната власт и техните администрации на територията на областта по отношение провеждането на държавната политика по опазване на околната среда;
3. координират дейностите по провеждане на политиката по опазване на околната среда между общините на територията на областта;
4. издават наказателни постановления за актове,
Видно е, че Вашето внимание и компетенции са били насочени в друго направление, може би отминалите избори за президент и сте пропуснали може би неумишлено да си изпълните цитираните по-горе задължения, но години наред това се случва – широко затворени очи за случващото се, но ние искаме да се заловите ефективно да си изпълнявате задълженията по този закон (ЗОС ) …
Време е ...
"Под лупа" по http://avantage.bg/
