До вчера те бяха партньори, поне на хартия, а днес вече изглеждат като врагове.
Лидерът на "Има такъв народ" (ИТН) Слави Трифонов каза в сряда, че изтегля своите министри от правителството и слага край на досегашната коалиция. Той посочи като причини политиката към Скопие и бюджетната политика на представителите на "Продължаваме промяната" (ПП) в правителството. Ръководството на "Продължаваме промяната" отговори с обвинения в спъване на реформите и корупция от страна на ИТН.
В изявление, излъчено в личната му Фейсбук страница и по партийната 7/8 TV, Трифонов обвини премиера Кирил Петков в "национално предателство" по отношение на Северна Македония и в политика, водеща България до фалит. Той каза, че това са причините да "изтегли" министрите си от правителството.
Петков твърди друго - че от ИТН са саботирали промените, които коалицията се опитва да направи в антикорупционната комисия, и че министър от квотата на Трифонов е поискал "безпрецедентно увеличение" на бюджета на своето ведомство, за да раздаде пари на фирми, "близки до ГЕРБ".
ПП опроверга обвиненията на ИТН за непрозрачно харчене с разчети, публикувани от финансовото министерство. Премиерът каза, че няма да няма да вземе решение за политиката към Скопие без широко съгласие. ИТН от своя страна определи твърденията на Петков за лъжи.
Кой какво твърди и кои са известните факти в тези твърдения?
Какво твърди Трифонов
В своето изявление в сряда лидерът на ИТН Слави Трифонов открои две основни причини за напускането на коалицията – темата Северна Македония и финансовата политика на правителството. Обвиненията му бяха, че от една страна от ПП са "захвърлили" националните интереси спрямо Северна Македония, а от друга, че министрите от партията водят държавата "към фалит".
"Продължаваме промяната" отричат и двете обвинения.
"Национално предателство"
Напрежението между между двете формации по първия въпрос – този за Северна Македония, не е ново, а се трупа от месеци. Трифонов обвинява Кирил Петков, че е обещал на европейските лидери, че ще вдигне ветото, наложено от България върху преговорите за присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз (ЕС), и прави "всичко възможно това да се случи".
Това се нарича най-простичко - национално предателство
"Македония е важна част от нашата история и нашата душа и никой няма право да взема еднолични решения против волята на българския народ. Това се нарича най-простичко - национално предателство", каза Трифонов.
От ИТН на няколко пъти са казвали, че промяната на позицията спрямо Скопие е "червена линия", която те няма да пресекат. София блокира началото на преговорите на страната за членство в ЕС през 2020 г. и до момента не е отменила ветото.
Премиерът Петков си постави като приоритет подобряването на отношенията със страната и посети Скопие още в началото на мандата си. То обаче отрича да се водят тайни преговори за сваляне на ветото. Премиерът отхвърли обвиненията, че е поел ангажимент зад гърба на коалиционните си партньори, и ги определи като "фалшива новина".
"Това е една политическа партенка, която те се опитваха да използват през цялото време", каза Петков пред бТВ. По думите му единственият начин да "клатиш коалицията и да получаваш политически кредит е да играеш тази националистическа карта за Северна Македония".
Той посочи още, че през последните седмици изцяло се е оттеглил от темата и работата е била в ръцете на министър Теодора Генчовска, която е от квотата на ИТН.
В сряда Петков каза, че преговорите, които министър Генчовска е водила самостоятелно през последно време, всъщност са на път да постигнат пробив и затова критиките на лидера на ИТН са трудно обясними. По думите му Генчовска е близо до това да постигне договорка следващата междуправителствена конференция да се проведе само при условие преди това Северна Македония да промени своята конституция, така че българите да бъдат вписани в нея.
В края на май Петков призова президента Румен Радев да свика заседание на Консултативния съвет по национална сигурност, така че всички парламентарно представени партии да обсъдят темата Северна Македония. Още тогава той посочи, че решение по въпроса ще бъде взето само след гласуване в парламента и "широко съгласие".
"Хвърчат едни милиарди нагоре-надолу"
Като втора причина да напусне коалицията Слави Трифонов посочи финансовата политика на ПП. По думите му откакто Асен Василев е министър на финансите, "в държавата хвърчат едни милиарди нагоре-надолу", а Василев еднолично се разпорежда с тях.
"Никой няма право да ги харчи, както намери за добре и да прави каквото си иска, ако ще не да е завършил "Харвард", а да е завършил междугалактическия институт", каза Трифонов в сряда.
Той спомена и конкретни числа - според него "никой не знае за какво се изхарчи най-голямата сума в историята на България – 9 млрд. за 9 дена през декември миналата година". Обвинението беше отправено още през януари от бившия вицепремиера в кабинета "Сакскобургготски" Николай Василев. Василев беше предложен за премиер в първия проектокабинет на ИТН, който не стигна до гласуване.
На опорката за деветте милиарда ѝ отговорихме шест пъти, ще ѝ отговорим и седем пъти, ако искате
"На опорката за деветте милиарда ѝ отговорихме шест пъти, ще ѝ отговорим и седем пъти, ако искате", каза Асен Василев по време на пресконференция на ПП в сряда. По думите му е "абсолютно ясно, перо по перо, до последната стотинка" за какво са отишли тези пари и това може да се види от публичните документи.
По-късно същата вечер Министерството на финансите изпрати и разчети до медиите, от които става ясно, че похарчените пари през декември миналата година са в размер от 8,9 млрд. лева. За сравнение през декември 2020 г. правителството на ГЕРБ е изхарчило 7,8 млрд. лева, като разликите са основно в разходите за министерството на енергетиката и министерството на труда и социалната политика.
Основната част от плащанията през декември 2021 г. са отишли за енергийни помощи заради цената на тока, както и по програмите за социална помощ - например за пенсиите и добавките за пенсионерите. Всички тези разходи са били одобрени от Народното събрание, се посочва още в справката на Министерството на финансите.
Какво твърди Кирил Петков
ПП на свой ред обвиниха представители на ИТН, че са пресекли тяхната "червена линия" - нулева толерантност към корупцията. Премиерът и финансовият министър обвиниха ИТН в саботиране на реформата на антикорупционната комисия и в опит да се изхарчат милиарди левове държавни пари непрозрачно.
Гроздан Караджов плаща на фирми, "близки до ГЕРБ"
По думи на Кирил Петков регионалният министър Гроздан Караджов от квотата на ИТН в правителството е поискал "безпрецедентно увеличаване" на бюджета на МРРБ с 3,6 млрд. лева, което е било допълнително към вече гласуваният "рекорден" бюджет от 2,2 млрд. на ведомството.
Това, по думите на премиера, се е случило на заседанието на Министерския съвет в сряда, когато е обсъждана актуализацията на държавния бюджет. Искането от МРРБ е било за пари, които да бъдат насочени от бюджета на министерството към строителни фирми.
"На опорката за деветте милиарда ѝ отговорихме шест пъти, ще ѝ отговорим и седем пъти, ако искате", каза Асен Василев по време на пресконференция на ПП в сряда. По думите му е "абсолютно ясно, перо по перо, до последната стотинка" за какво са отишли тези пари и това може да се види от публичните документи.
По-късно същата вечер Министерството на финансите изпрати и разчети до медиите, от които става ясно, че похарчените пари през декември миналата година са в размер от 8,9 млрд. лева. За сравнение през декември 2020 г. правителството на ГЕРБ е изхарчило 7,8 млрд. лева, като разликите са основно в разходите за министерството на енергетиката и министерството на труда и социалната политика.
Основната част от плащанията през декември 2021 г. са отишли за енергийни помощи заради цената на тока, както и по програмите за социална помощ - например за пенсиите и добавките за пенсионерите. Всички тези разходи са били одобрени от Народното събрание, се посочва още в справката на Министерството на финансите.
Какво твърди Кирил Петков
ПП на свой ред обвиниха представители на ИТН, че са пресекли тяхната "червена линия" - нулева толерантност към корупцията. Премиерът и финансовият министър обвиниха ИТН в саботиране на реформата на антикорупционната комисия и в опит да се изхарчат милиарди левове държавни пари непрозрачно.
Гроздан Караджов плаща на фирми, "близки до ГЕРБ"
По думи на Кирил Петков регионалният министър Гроздан Караджов от квотата на ИТН в правителството е поискал "безпрецедентно увеличаване" на бюджета на МРРБ с 3,6 млрд. лева, което е било допълнително към вече гласуваният "рекорден" бюджет от 2,2 млрд. на ведомството.
Това, по думите на премиера, се е случило на заседанието на Министерския съвет в сряда, когато е обсъждана актуализацията на държавния бюджет. Искането от МРРБ е било за пари, които да бъдат насочени от бюджета на министерството към строителни фирми.
Той поиска 3,6 млрд. да бъдат платени на същите фирми, които в последните години бяха разследвани от министър Рашков за злоупотреби
"Той поиска 3,6 млрд. да бъдат платени на същите фирми, които в последните години бяха разследвани от министър Рашков за злоупотреби", каза Петков и добави, че подобно увеличение е било отказано. Той свърза това решение с политиката му на "нулева толерантност към корупцията".
Самият Бойко Рашков каза, че през последната година МВР се е занимавало с разследвания на същите строителни фирми, които "са били близо до кабинета на Бойко Борисов" и на които са били отпускани авансово плащания в милиони левове, които пък впоследствие са "потънали".
"Стана известно, че в МРРБ се подготвя отново да се финансират същите фирми, без да се планира да се потърси сметка за тези огромни финансови ресурси, които до този момент са потънали в тези фирми, стоящи близо до кабинета Борисов", каза още Рашков.
Става въпрос за разследванията на МВР за усвояване на милиони левове за строителство на пътища от „кухи фирми“. Основната част от него беше фокусирана върху платените пари за строежа на АМ "Хемус", които от държавната "Автомагистрали" са стигали до частните фирми. На няколко пъти Рашков определи кабинета на Бойко Борисов като основен играч в схемата, а в средата на май Софийският градски съд (СГС) написа в свои мотиви, по дело, свързано със схемата, че са събрани доказателства за "добре организирана и планирана схема за пране на пари, в която са взели участие и хора на високи държавни позиции".
Многократно в последните месеци строителните фирми излизаха на национални протести, които блокираха София и големите градове в страната, с искания парите да бъдат платени. През април част от средствата, които държавата дължи, бяха изплатени, а останалите плащания трябваше да се случат след доклад на парламентарната комисия по регионална политика и благоустройство. По време на един от протестите самият Гроздан Караджов се присъедини към представителите на строителите, които протестираха срещу правителството, от което той е част.
Кирил Петков каза също и че първият конфликт между ПП и ИТН е възникнал, когато на МРРБ са били отказани над 1 млрд. лв. за извършване на пътни ремонти в страната. Той твърди, че след онзи конфликт е била създадена и комисия, която е установила, че между 80 и 90% от ремонтите не са били "леки поправки по пътя, а истински строителни дейности", които обаче са представени като „леки ремонтни дейности“ и не са имали гаранция.
По време на пресконференцията в сряда премиерът каза, че вярва, че има депутати в партията на Слави Трифонов, които не разпознават като свой Гроздан Караджов и посочи, че в правителството той "беше спуснат в последния момент от някакви незнайни сили".
В интервю пред бТВ Гроздан Караджов определи твърденията на Петков и неговите съпартийци като лъжи. Той добави, че решението за отпускане на допълнителни средства към бюджета на регионалното министерство, както и плащанията към фирмите, обвинявани за участие в схеми, е било предложено преди седмици от премиера и финансовия министър. Той каза още и че проектът за решение за актуализация на бюджета е бил раздаден на министрите минути преди началото на Министерския съвет, без да бъде предварително обсъден и съгласуван.
Гроздан Караджов не беше част от листите на ИТН по време на парламентарните избори през ноември. Той беше предложен за министър на регионалното развитие от квотата на партията на Трифонов в коалиционното правителство. След изборите на 11 юли 2021 г., спечелени от ИТН, Караджов беше предложен за министър на транспорта в проектокабинета на Пламен Николов, който не беше гласуван в парламента.
Саботажът на реформата в КПКОНПИ
Кирил Петков каза също, че от партията на Трифонов са саботирали и реформирането на антикорупционната комисия и смяната на нейното ръководство.
"Ние предложихме да сложим човек, който има безпрецедентна добра репутация в борбата срещу корупцията и това е министър Рашков", каза Петков, според когото това е щяло да даде начало на "истинските разследвания, които отдавна бяхме обещали". Министър-председателят подчерта, че отговорът, с който са излезли от ИТН, е бил, че от партията "просто не са съгласни, без доводи, без нищо".
Той обвини депутати от партията на Трифонов, че са искали в състава на КПКОНПИ да бъде съставен "специален борд от поне четири човека". Предложението им е включвало всяка партия да има свой представител в него, който да може да налага, ако комисията разследва "група от хора, които от тяхна гледна точка не са правилните хора".
Според депутати, запознати с работата по законопроекта за реформа на КПКОНПИ, с които Свободна Европа говори по-рано, искането на ИТН е било комисията да се ръководи от председател и трима зам.-председатели, избирани от парламента. Идеята на представителите на партията на Трифонов е била всяка партия от управляващата коалиция да има представител в ръководството, който да може да налага вето. До началото на седмицата ИТН са защитавали тази своя позиция.
Пред бТВ председателят на парламентарната група на ИТН Тошко Йорданов отрече от партията да са отхвърляли предложение за това Рашков да оглави КПКОНПИ. Това каза и Гроздан Караджов, който е бил част от коалиционните съвети, на които по думите му решението е било представено като вече взето и не е подлагано на гласуване и обсъждане между четирите партии.
Те обаче не отрекоха да са предложили начина на управление на КПКОНПИ, описан от Кирил Петков.
Реформата в КПКОНПИ и смяната на ръководството ѝ бяха сред декларираните приоритети на коалицията. Проектозакон за нейното реформиране досега не е внасян от управляващите.
Това не е първият спор
Споровете за Северна Македония, разходите на правителството, актуализацията на бюджета и КПКОНПИ не са единствените теми, заради които ПП и ИТН се караха.
През април най-вероятната причина за разпадане на коалицията изглеждаше гласуването за управител на БНБ. Тогава и двете партии представиха собствени номинации. ИТН издигнаха своя депутат и председател на бюджетната комисия Любомир Каримански, който от месеци е предлаган за поста, включително и в предишното Народно събрание. От ПП предложиха председателя на парламентарната си група Андрей Гюров, след като около Каримански се появиха съмнения заради миналото му, свързано с „Инвестбанк“.
В крайна сметка кандидатурата на Гюров беше оттеглена в опит от ПП да тушират напрежението. ИТН не оттегли предложението на Каримански, но то не събра достатъчно подкрепа сред депутатите, а такава не беше предложена от ПП, БСП и ДБ.
В средата на май, седмици, след като „Газпром“ в нарушение на действащ договор едностранно спря доставките на газ и след като правителството обяви, че е договорило алтернативни доставки на горивото на много по-ниски цени, Трифонов обвини представители на ПП в лъжи и създаване на „неверни очаквания“. В края на месеца „Булгаргаз“ предложи намаляване на цената на газа с 13% заради алтернативните доставки.
