За сведение на някои наши и северномакедонски историци

Константин Стоянов

В германските архиви се пазят документите, които свидетелстват не само за непрестанния натиск на Берлин над българското правителство по еврейския въпрос, но и за съпротивата на българските политици да се подчинят. Комунистическите престъпници избиха българските държавници и не спряха и до ден днешен да ги клеветят. 
Ето един доклад на ШЕЛЕНБЕРГ
До Директорът на Полицията за сигурност 
и Службата за сигурност 
изпратено на  9 ноември 1942          
получено на 17 ноември 1942
До Министерство на външните работи
Г-н държавен секретар Лутер
Берлин
Вилхелмщрасе 74-76
Уважаеми господин държавен секретар!
Изпращам ви доклад относно най-новото развитие на подхода към еврейския въпрос от страна на българското правителство. 
Скоро след публикуването на последните разпоредби относно  евреите и назначаването на Комисар по еврейските въпроси, високи и най-висши представители на българското управление очевидно са стигнали до убеждението, че с тези изострени мерки са превишили мярката на поносимото. Вследствие на това, след изтичането на определените в инструкцията от м. август срокове например за напускането на определени градове от евреите или обозначаването на последните със – при това малки по размер – еврейски звезди, в последно време отново се въвеждат различни облекчения за евреите.
Поведението на министъра на вътрешните работи Габровски, който първоначално проявяваше поне на външен вид достатъчно острота спрямо евреите, в последно време е в това отношение извънредно умерено. Това се вижда от редица назовани по-долу факти.

На 27.9. в двора на вътрешно министерство се събират около 350 евреи. Те искат да предадат преди определения краен срок 29.9. предписаните лични вещи и декларации. Министърът Габровски, видял през прозореца си това събиране, слиза в двора при евреите и, пред очите на всички чиновници и служители на министерството и за тяхно най-голямо учудване, държи половинчасова успокоителна реч. Той им казва, между другото, че не бива да се безпокоят: правителството има грижа за всичко, най-лошото вече е преодоляно и т.н. След това той застава на входа на министерството и приема лично предаваните вещи, като намира за всекиго успокоителни думи. 
Резултатът на тези действия на министъра е, че евреите, които до тогава се бяха примирили със съдбата си и следваха нарежданията на еврейския комисар, отново набраха смелост и сега си позволяват нахално и неподобаващо поведение както в комисарството така и на обществени места.
Един ден по-късно министър Габровски забранява на българската преса да публикува материали по еврейския въпрос и дейността на еврейското комисарство. Обяснението му е, че еврейският въпрос в България вече е решен и народът не е доволен от мерките срещу евреите. 
Министър Габровски неколкократно е намеквал на еврейския комисар Белев, че Министерският съвет и Двореца желаят смекчаване на мерките срещу евреите. Докато например в Пловдив и Скопие вече има ограничения за посещения на ресторанти, театри и др, съответното разпореждане за столицата, подготвено още в края на септември, досега не е подписано от него. 
* Освен това Габровски е споменал пред Белев, че дори някои известни германски икономисти се били изказали критично по повод на прекалено строгите мерки срещу евреите. Германия губела по този начин, според мнението на тези икономисти, квалифицирани специалисти, заемащи важни позиции.
Министърът на правосъдието Партов е имал на 30.9. среща с комисаря Белев, при която е настоявал пред него, носенето на предписаните за евреите знаци да не бъде задължително, те да не бъдат изселвани и мерките срещу тях да не се обвързват със срокове. Освен това министърът е поискал от комисаря принципно облекчение на положението на евреите.  
Редом със застъпничеството на многобройни депутати от правителственото мнозинство пред Белев, самият цар се е намесвал неколкократно чрез различни свои приближени в полза на евреите. Така съветникът на царя Балан е поискал от комисарството информация относно един  болен евреин, живущ недалече от лятната резиденция на царя. Балан е казал буквално: „Царят нарежда“. Разни лица от царската канцелария са предприемали стъпки пред Белев и давали директни указания за отстъпки и облекчения спрямо евреите.
Първоначално всички евреи, сключили смесен брак след 1.9.40 бяха задължени да носят жълти звезди. Междувременно обаче министър-председателят Филов е освободил от това задължение не само тях, но и всички покръстени евреи. Това е станало без знанието на комисаря Белев,  в отговор на съответна заявка от страна на софийския митрополит Стефан. Филов е мотивирал това облекчение с годишнината от коронацията на цар Борис. Митрополитът Стефан, който въобще в съответствие с англофилската си настройка развива много силна дейност в тази насока, издаде в началото на октомври една базирана на разпореждането на Филов инструкция до църковните служители, да уведомят евреите за това облекчение.

Още на 27.9. Стефан е държал в своята катедрала проповед, в която е казал, че Господ е наказал евреите, заради това, че са разпънали Христос, като ги е прогонил и лишил от собствена държава. Така той е определил тяхната съдба. Хората обаче нямат право да ги измъчват и преследват. Особено за преминалите към християнството евреи, задача на християните е да гледат тях на като на братя и да ги подкрепят по всевъзможен начин. Господ може, подчертал е Стефан, да наказва до два и три пъти, но християните нямат такива права.
До началото на октомври само около 20% от живущите в България евреи бяха снабдени със жълти значки, тъй като същите не са налице в достатъчно количество. Въпреки това производството им по същото време беше преустановено, под предлог, че в София има недостиг на електроенергия и електроснабдяването в някои предприятия трябва да бъде преустановено. Между тях е и работилницата, която произвежда еврейските звезди. Обозначаването на еврейските магазини и жилища, което трябваше да бъде завършено до 29.9., също е проведено непълноценно. Тези мерки така или иначе бяха обречени от самото начало на неуспех, тъй като никоя инстанция, включително полицията, не беше натоварена със задължението да контролира носенето на значките и обозначаването на жилища и  магазини. Поради това много от евреите скоро след въвеждането на  звезди-те ги свалиха пак. Арогантното поведение на евреите, неспазването им на държавните предписания, се насърчава от напълно индиферентната реакция на преобладаващата част от българското население. Като особен  пропуск прави впечатление на страничния наблюдател, че напълно отсъства целенасочена пропаганда, публикации във вестниците и др., които да обяснят на населението целта и смисъла на тези мерки. Широката маса въобще не е наясно, че тя самата трябва активно да се включи в изолирането на евреите. В първите дни евреите явно не се чувстваха добре, носейки звездите на обществени места. Междувременно обаче те срещат толкова много симпатия от страна на заблуденото население, че направо се гордеят с тези значки. Особено впечатление прави, че те често закачат до тях национални символи, портрети на царя или на царицата. "
*
Това е положението за сведение на комунистическите лъжци и техните глуповато припяващи им правоверни комсомолци. 
Сетне пак може да лицемерничат и да питат защо цар Борис не е спасил и евреите извън държавните предели на България. 
Но никога не се сещат да попитат защо от пределите на България по искане на Сталин бяха депортирани и унищожени български граждани като таврийските българи. От пределите на България! Или млади жени, майки на невръстни деца, омъжени за българи, понеже били от германски произход? 
Защо те не бяха спасени, а бяха безмилостно натоварени като добитък по шлеповете и влаковете и изпратени в ужасяващ, смъртоносен робски труд в пределите на казахстанските пустини, в ГУЛАГ и пр. , за да задоволят канибала Сталин?

Даниела Горчева