Явният таен сговор

Иво Беров

Дали армията няма главнокомандващ, дали главокомандващият си няма армия. Или пък и двете.Чаках една-две седмици за да се поизяснят нещата. След една две-седмици те станаха още по-неясни. След седмица ще бъдат съвсем неясни. И след още една – забравени.

За всяка военна джаджа си има техническа служба. Има технически служби за танковете, за бронетранспортьорите, за подвижните артилерийски установки, за радиостанциите, че дори за АК-47. Един танкист не може да каже дали танкът е в изправност, преди да го подкара и да направи с него поне една-две обиколки. Затова се доверява на техниците, които са обявили, че танкът е в изправност. Един редник не може да каже дали АК-47 е в изправност, преди да погърми с него или да го разглоби поне. Ако ли пък заподозре, че е в неизправност, докладва на ефрейтора, ефрейторът пък докладва на ротния, който вече докладва по-нагоре и накрая се търси отговорност от техническите служби.

Ако това важи за нещо толкова простовато като АК-47, то стократно повече важи за едно от най-сложните военни изделия – самолетите.

При самолетите обслужващият състав е поне тройно по-голям от летателния. Преди всеки полет той проверява състоянието на самолета. И с нарочен документ обявява дали самолетът е годен за полет. Като подписалите го поемат отговорност за преценката си. Ако самолетът е литнал с технически кусури – те са виновни. Това е много добре показано по многобройните документални филми за самолетни катастрофи. Няма начин същото да не важи и за военните самолети. По-дяволите, това важи дори за автобусите от градския транспорт.

И е много важно да се знае каква е била преценката на техниците за военните самолети, на които българските летци отказаха да летят.

Защото ако техниците са обявили, че самолетът е годен за летене, а летецът отказва да лети, то неговият отказ не е вече махмурлийска изцепка на самозабравил се въздухар или пълно безхаберие относно разликата между гражданско поведение и военен дълг, а подсъдно деяние, което изисква незабавната намеса първо на военната полиция, след това на прокуратурата и накрая на съда, най-вече на военния.

Но никой не се досети да провери каква аджеба е била преценката на началниците от техническия състав – годни ли са били самолетите за полет или не.

На първо място журналистите не се досетиха да проверят. Поради две причини. Първата е, че са повечето от тях, ако не и всички, са младоци, които не са карали военна служба и бъкел не разбират от военни порядки. Втората причина е, че не са журналисти. Защото каквито и младоци да са, ако бяха истински журналисти, щяха да се досетят да питат.

И още по-чудно – не се досети да провери каква точно е работата точно този, комуто това е работа. А вие досетихте ли се кому това е работа? Да, точно така – на главнокомандващия. Чието име е Радев. Генерал Радев. И би било съвсем естествено, разбираемо, очаквано и най-вече задължително главнокомандващият българската армия генерал Радев да се намеси решително в „чепето“, в извънредното произшествие тоест („чрезвичайно произшествие” – казармен жаргон – руско влияние), да провери нещата и незабавно да вземе необходимите мерки – ако трябва арести, ако трябва уволнения, ако трябва каквото трябва. А преди него – генерал-майор Цанко Стойков, началник на военновъздушните сили.

Нищо подобно обаче. Цанко Стойков се сниши. Радев също. Сякаш не е главнокомандващ. И сякаш извънредното произшествие е станало в испанския курорт Ибиса, а не в подчинената му армия. Българската армия.

Което при мислещите хора, не че те са много, буди едни неизбежни и съвсем основателни подозрения. Нима главнокомандващият е бил изненадан от деянията на летците? Нима самите летци са натворили „чепето“ (което много мяза на неподчинение, бунт или метеж) без одобрението на бившия си въздушен другар, въздигнат сега до президент и главнокомандващ армията ни? Тайният сговор тук си е съвсем явен и не е само игра на думи.

Сговор за какво обаче? Срещу кого?

Има едно единствено обяснение – сговорът е за Сделката. Да бъде или да не бъде? Сега ли да стане или после, или пък никога? Да се отлага или да не се отлага? Само руснаците ли може да поправят самолетите или пък могат и други? Да бъдат ли самолетите съвместими с натовските или не?

А всичко това въобще не са военни въпроси. Не е работа на летците да ги поставят и да ги разрешават. Това са политически въпроси. И политиците се заеха да ги решават. Като нищо не решиха. По навик. Или защото така им уйдисва. И подминаха – съзнателно или несъзнателно, най-важния въпрос.

За пръв път след демократичните промени български военни от деполитизираната българска армия се занимават политика. И се пита човек – дали те наистина са военни, след като основното им занимание е политическият клиентелизъм, а не полетите. „Не щем да летим, понеже нямаме опит, а нямаме опит, понеже не щем да летим” не е нито обяснение, нито оправдание. В най-добрия случай е смехория. В най-лошия – предателство. И при всички случаи е неподчинение и нарушение на военните устави.

Което предполага незабавната, решителна и задължителна намеса на друго едно лице. Именуемо Каракачанов, министър на отбраната. И при него нямаше нито незабавна, нито решителна, нито намеса. И при Бойко Борисов – същото. Отишъл и уредил нещата. Какво уредил? Кои неща? Как? Никакъв отговор. Щото и въпросите не бяха поставени. При извънпарлементарната опозиция – същото. Тези неща не я засягат. Имаше и една лаборатория, която се занимаваше с националната сигурност – и тя си трае. А всеки бунт, метеж, брожение, неподчинение, или пък намеса на военни в политиката е хептен, асъл, пар екселанс заплаха за националната сигурност.

Един единствен политик – Валери Симеонов, като бивш военен се осмели да определи малко по-точно деянията на летците – като предателство едва ли не. И какво от това?

Тези събития доказват още веднъж онова, което мислещите хора у нас отдавна знаят. Това нашето е обвивка. Целофан. Националните учреждения (институции) – Народно събрание, президентство, армия, партии, прокуратура – това е само външност. Привидност. Вътре няма нищо. Няма дори онова, за което Борисов се опасяваше, че може да се размирише, ако се скъса целофанът.

И между другото какво би станало, ако примерно аз, като старши сержант от някогашната Българска армия откажех да застъпя караул, защото не се чувствам готов, защото не съм на кеф или защото ми се струва, че АК-47 нещо нефела. Незабавно щяха да ме арестуват. Тутакси. След това да ме разжалват. След това да ме осъдят. Най-малко една година в дисципа. Въобще с мен щеше да бъде свършено. Такива са правилата във всички армии по света. Всички армии, които са истински армии. И които си имат главнокомандващ.

Иначе прокуратурата все пак реши да се поразмърда и да поразследва случая. И го поразследва значи, разбираш ли. Една куха служба провери дали друга една куха служба е куха и обяви, че не е куха. Никак въобще. Само дето при почукване кънти. Добре че няма и кой да почука.

http://www.transmedia.bg/2017/11/06/%D1%8F%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82...