Всяка поява на Президента по ТВ ни показва защо толкова малко България успява.
Критикар във всяка изгодна посока - вчера защо така, днес защо онака; дребнав, заядлив на махленско ниво, раболепен към Русия и враждебен към всичко от Европа. И с нищо останало от неговата принципност в борбата с корупцията, която му донесе втори мандат. Слязъл изцяло на нивото на пехливанската политика от типа: “Ти мен уважаваш ли ме?”. И все повече сливащ се с другите пехливани като звучене: ББ и СТ.
Това, разбира се, не е само български политически феномен. В целия руски мир, от който България ментално продължава да е част - уважението към властта трябва постоянно да се изисква отгоре и демонстрира отдолу.
Радев също се оказа, че за да получава публично внимание, т.е уважение е готов да мени принципите и критиките си към властта - според спецификите на текущия премиер. Предишният премиер беше потънал в корупция и затова Радев - за да бъде забелязван - беше прегърнал борбата с нея като топ приоритет. Чак дотам, че много демократи, включително и аз го помислихме за …демократ.
Сегашният премиер започна борба с корупцията, точно както патронът му изискваше. Но вместо похвала и подкрепа, Радев го подхвана първо, за смяната на неговите кадри; след това за руския газ; за оръжието на Украйна и накрая за С. Македония. Все чувствителни теми… за Русия. И за путинофилите у нас. А накрая дори си приписа основните заслуги за казуса Македония, по който Kiril Petkov хвърли толкова усилия. Защото премиерът не влезе в ролята на президентска кукла, каквато роля му бе отредена.
Всичко това издава у Президента един нарцис с болезнена привързаност към …изпълнителната власт и завист към този, който в момента я упражнява. Подобно на ББ и СТ, единственият му начин да продължи да бъде под камерите всеки ден е постоянно да си измисля поводи за някаква значимост в политиката, всявайки хаос в нея.
Затова е толкова трудно на премиера в такава среда. Свикнал на съвсем друг тип култура в света на белия бизнес, на коректните и добронамерени отношения, на волята да се направи наистина нещо добро - той трябваше да извърви много дълъг път от погрешната си преценка за Радев от уж най-добрия президент до един провокатор на скандали в публичното пространство. И нищо повече.
Вероятно още малко му трябва да разбере на Кирил, че той е влязъл в битката на двете фундаментални култури за бъдещето на България:
“Ти мен уважаваш ли ме” срещу “Аз какво направих за другите, за да се уважавам”.
