от Тодор Галмадиев,
Докато народът се чуди как да свърже двата края, след „видимите резултати“, управляващите продължават своята последователна политика, насочена към измислянето на нови данъци. Съвсем скоро най- уязвимата част от населението ще бъде отново наказана и принудена да консумира само некачествена храна, тъй като няма пари за друга – хората по селата, притежаващи малък селски двор или градинка, ще плащат данък за това, че отглежда за прехрана зеленчуци и плодове, вместо да консумира скъпите и вносни „пластмасови“ продукти от хранителните вериги. Удоволствието да се шофира по изпъстрените с дупки, с липсваща маркировка и осветление пътища също ще се заплаща. Вече официално винетните такси доближават срамежливо сто лева. От друга страна, без никаква срамежливост, всеки осмелил се да си свари ракия за лично ползване, също ще плаща данък – облагаемият праг от 1000 пада на 500 литра. Тенденцията е да се облага всеки, който не проявява интерес към безумно скъпия и често некачествен производствен алкохол. Цените на цигарите също се увеличават, докато ни уверяват колко е хубаво да пушим акцизен тютюн.
Ако вече сте преглътнали новите данъчни придобивки, е хубаво да знаете, че това е само началото. Много скоро може да станем свидетели на възстановяването и на ергенския данък. Както зад всеки нов данък, и тук има „благовидна“ цел – стимулиране на раждаемостта. Засега този данък е само идея, но може скоро да се превърне в реалност.
Разбира се, това са само част от благините, които ни се подготвят. Идеята е да се облага всичко, което все още не е обложено. Причината е в отънелия бюджет, чието запълване става единствено чрез данъци. Обикновено това се получава в държава, в която липсват реална икономика и национални отрасли, гарантиращи приходи.
Да се вдигат единствено данъци, за да се закърпи националият бюджет, е толкова ефективно, колкото да лекувате тежка инфекция, сваляйки температурата.
„Няма пари!“
Това е новият-стар политически девиз, добил печална популярност през последните 26 години. Този рефрен неизменно се повтаря от всички партии, имали някакво отношение към управлението на България. Толкова често сме чували тази фраза, че накрая, съвсем естествено, повярвахме в нейната истинност. Без значение кой какви убеждения и визия за икономическото ни развитие има, всички сме постигнали национално съгласие спрямо този неопровержим факт. Затягахме колани, поддържахме фискална дисциплина и теглихме заем след заем. Дори си отстъпихме доброволно суверенитета на въздушното пространство!
Защото „нямаме пари“.
Нека за момент да се усъмним в тази наложена през целият преход теза. Нека за момент допуснем, че България не е бедна държава, а политиците просто са ни лъгали, за да оправдаят епичните си кражби.
Ето няколко твърдения, които постоянно чуваме и не сме си направили труда да проверим.
„България е малка страна и нищо не зависи от нас.“ Познато ви е, нали?
В Европа има точно петдесет независими и официално признати държави. България е на 15-то място по големина на територията. Което противоречи на налаганата през годините теза за нашата незначителност. Всъщност, нашата страна има всички предпоставки за национално самочувствие в геополитически план. Дори без да се акцентира на уникалното ни местоположение.
„България е бедна държава.“ Най-разпространената лъжа.
Българската минно-геоложка камара излезе със своята статистика, според която България е първенец по добив на руда и злато в Европа. Звучи страхотно, нали?
Стига от тези природни богатства да се ползваше нашето общество.
От находището в Крумовград, експлоатирано от канадската фирма “Дънди Прешъс Металс“, в българската хазна постъпват само 0.75 % от добитото злато. Извличането на златото от находището в Челопеч от чужда, небългарска компания, е една от най-големите кражби в историята на България. Всъщност златно-медно-пирит-поликомпонентното находище Челопеч е най-голямото в България, а може би и в Европа.
Първоначалната концесионната такса е 1,5%, договорена с правителството на Иван Костов. Като тази такса се отнася само за добива на злато, сребро и мед. По-късно, по време на правителството на Сакскобурготски, таксата е свалена на 0,75%. В договорите няма и дума за останалите ценни метали.
Само от находището в Челопеч спокойно могат да вдигнат пенсиите, и то не с 5 лв. Стига държавата да поеме контрола върху златодобива, според анализите на геолога проф. Вълко Гергелчев.
Към 31 декември 2012 г. на територията на България действат общо 436 концесии за добив на подземни богатства. Представяте ли си на какво ограбване сме подложени?
30-годишната концесия на „Дънди Прешъс“ се превърна в символ на това как чужди компании източват българските подземни богатства под благосклонния поглед на няколко правителства.
Именно поради повсеместното съучастие на всички партии, оформяли 26-годишното статукво, темата за скандалните договори е табу. А виновниците имат имена. Въпреки това, Главният прокурор, който и да е той, никога не е повдигал обвинение на нито един министър, подписал тези договори. Ако подобно нещо се беше случило в една нормална държава, политиците, отговорни за сключването на тези договори, щяха отдавна да са в затвора по обвинение за престъпление срещу държавата. Освен това, следващото правителство щеше да предоговори концесионните такси или да анулира договорите. У нас не само че това не се случва, но и представителите на т.нар. опозиционни партии услужливо затъпкват темата. Въпреки уверенията на Европейската комисия, че тези договори имат множество правни основания, даващи възможност за тяхното анулиране.
Това обаче не впечатлява нашите политици.
