Време е България да се съвземе от игото на рашиzма
Управляващите от ПП и ДБ не са по-глупави от мен. Отлично разбират, че 3 март е най-успешния проект на руzкото влияние у нас.
Това е и главното послание на книгата ми “Измамата “Сан Стефано”. Съдейки по отпечатаните, допечатаните екземпляри и продажбите, хиляди българи са я прочели. Една купена книга се чете от доста повече от един човек, обикновено. Това означава,че запознатите с тезата ми за измамата, извършена на 3 март 1878 г., са десетки хиляди любознателни – ще рече интелигентни българи.
Допускам, че много от читателите на този текст са сред тях. По тази причина няма да се повтарям, освен в главното с много малко думи: на 3 март 1878 г. Русия съзнателно мами българите, че им подарява голяма територия, съществена част от която не е виждала руски ботуш.
Прави го с пълното съзнание, че обещанието няма АБСОЛЮТНО НИКАКВА стойност от гледна точка на международното право, поради което и нарича договора “предварителен” (прелиминарен). Наясно е, че ще бъде ревизиран от същите европейски сили, които й дават мандата да се реваншира на Османската империя за катастрофалното си поражение в Кримската война 20 години по-рано, в която на страна на османците се сражават англичани, французи и италианци (още преди Италия да възникне като единна държава).
Най-грозната страна от измамата е свързана с факта, че Русия предварително се е договорила с Австро-Унгария и Англия още преди да започне войната срещу османските конкуренти за контрол над балканските народи, да няма голяма българска държава, т.е. такава, каквато лицемерно обещава на 3 март 1878 г. Прави договорката си тайно. Дълго се опитва да крие сговора си с двете най-важни европейски империи по отношение на Източния въпрос (наричан още “Българския”) дори след Берлинския конгрес, легитимирал международно възкръсването на българската държава, макар и в осакатен спрямо справедливите очаквания на най-големия етнос на полуострова.
От кого крие Русия? От европейските държави, с които се е спазарила в ущърб на българите ли?
Крие именно от българите с цел да ги измами, че е тяхна закрилница, докато европейските сили са мащеха за тях.
Ето така се поставя началото на русофилството, което така и и не пуска убедителни корени тук в периода на българското националноосвободителното движение преди 1877 г. Неговите водачи практически до един отхвърлят замяната на османско с руско владичество.
Българското население пази спомена за разорителните руски военни походи. Те винаги са водели до погроми над българите (както от отмъстителните османци, така и от самите московци), разорение и масово обезлюдяване на българските земи по вина на Русия. Тя преселва десетки хиляди българи на своя територия като жива плячка. Раковски е описал неописуемия ужас на това принудително преселение.
Макар и трудно, късно и откъслечно истината за тази руска измама стига до съзнанието на манипулираните българи от онова време. Те много скоро се “запознават” с руската нагайка като форма на управление. Френетичната благодарност на “освободените”, които руската империя открито се опитва да зароби по модела на своята робовладелска държава, бързо изстива.
Видно е от всенародното движение за Съединение. То е осъществено в крайна сметка въпреки категоричната съпротива на деспотичната руска държава, която вижда как българската плячка й се изплъзва от лапите.
Онова, което Руската империя не успява да постигне, бива осъществено от нейната болшевишка инкарнация. В окупираната през 1944 г. от СССР България се налага безмилостна съветизация.
Когато империята на злото се разпада съветизацията бива светкавично заменена с преоткритата, несъстояла се през 19 век русификация на България. Наложеният от Москва за национален празник на България 9 септември бързо и (почти) без възражения от прохождащата опозиция на катастрофиралия комунизъм бива трансформиран в нов национален празник, изцяло сътворен като историческо събитие от Русия.
Това се случва без никакъв референдум, обществени дискусии и подобни “глезотии”. Налага го мнозинството на преродената в БСП бивша комунистическа партия в обикновено народно събрание. С това успява да пренасочи българския влак от съветски на руски релси. Бележи по този начин най-големия успех на руското влияние у нас през последните повече от три десетилетия.
БКП/БСП междувременно се е разроила до голяма степен политически. Беше принудена в началото да отстъпи от “борбата срещу капитализма”, качвайки с предимство на бързия руски капиталистически влак у нас своите новобогаташи. От едно не отстъпва: от руските си гени, без които не вижда живот за себе си.
3 март, като платформа за формиране на българското русофилство, е генетичната основа за самото съществуване на тази партия и нейните клонинги (фюрэра, прэзидэнта, бившия прэзидэнт Първанов с партийката му и т.н.).
3 март беше наложен от статуквото през 1990 г. Днес то е друго. Време е България да се съвземе. Причините да имаме нов, истински български празник, който да не е свързан с рождения ден на руския император (както 3 март) и тачи събитие, сътворено от българите, трябва да бъдат назовани ясно.
По мое мнение такова събитие е Съединението от 6 септември 1885 г. То е антипод на 3 март. Извършено по волята на българите и срещу волята на руската империя, която къса дори дипломатическите си отношения с непокорната, съединена въпреки руския диктат млада българска държава.
Съединението е единствена по рода си в историята до онзи момент безкръвна национална революция. Поробените от СССР европейски народи ще тръгнат по този път близо век по-късно. Плод е в селска България на победилото гражданско самосъзнание.
Съединението е апотеоз на националното единство и на култа на българите от 19 век към свободата и националната независимост.
Ако днешното евроатлантическо статукво се притеснява да притеснява московията и нейната пета колона у нас с толкова явен противовес на руското влияние, като Съединението, нека си го каже откровено.
Да, 24 май изглежда обединителна дата. Изборът му като алтернатива на 3 март обаче намирисва на опит да не се дразни руската мечка, като й се отнеме кокала и се замени с нещо, което все пак и в московията празнуват напоследък (макар и с изкривяване на историческите факти).
Ако става(ше) дума за компромис с български адресат, с цел повече българи да приемат единодушно приемания 24 май за нов български Национален празник, няма(ше) да имам нищо против. Боя се, че нашите управляващи се боят по инерция от друго: от споменатата мечка.
Да припомням ли (руската) поговорка, че който се бои от мечка не бива да ходи в гората?
