Войната между Бойко Борисов и Васил Божков прие необратим характер
Войната между бизнесмена Васил Божков от Дубай срещу Бойко Борисов в София и обратно става все по-лична и необратима.
Много пъти Борисов е давал заден ход по отношение на някой повален от него противник, за да покаже превъзходството си на победител.
Например в случая с отстраняването на своята дългогодишна дясна ръка Цветан Цветанов премиерът изрази съжаление, че му се е наложило да го направи. Каза го по повод отказа на прокуратурата да обвини Цветанов за извършено престъпление във връзка с апартаментите му, заради което партийният му лидер го лиши от всичките му важни позиции в ГЕРБ и в политиката, свързана с партията.
Войната на Борисов с Божков обаче се очертава с летален изход в политиката за премиера ако бизнесменът надвие и вече едва ли може да бъде приключена с примирие, каквото “шамани” от рода на Румен Петков от АБВ привидяха като цел на контраатаките на Божков. Не са познали (пак). Това е тотална война на унищожение. По Клаузевиц, голям прусашки фен на своя противник във войната Наполеон Бонапарт.
Днешната реплика на министър-председателя в отговор на журналистически въпрос, според която той не иска да коментира един изнасилвач, показа колко далеч е стигнало за него противопоставянето. Защото дали Божков, който е обвинен и в опит за изнасилване, е изнасилвач или не, това може да реши само съдът (ако прокуратурата в един момент не абдикира, както в случая с Цветанов). Но Борисов вече го “осъди” в момент на афект и рискува самият той да трябва да доказва в съда твърдението си срещу противник, доказал вече своят решимост да върви докрай.
Не по-малко обвързващо като изстрел с цел причиняване на (политическа) смърт е и днешното заявление в прав текст на Божков, че е дал на премиера и на финансовия му министър 60 милиона лева. След изстрелването на такава междуконтинентална ракета тя няма как да бъде върната обратно в силоза.
Защитната реакция на Борисов чрез клетви в живота, внуците си и “всичко свято” има всякаква друга стойност, но не и юридическа. Това не прави автоматично Божков прав в твърдението му за този подкуп. Само че той обещава продължение, което звучи по-различно от тезата на Борисов, че и той може да каже, че е дал 100 милиона някому (в случая на репортера, към когото се обръща), но това не значи нищо. Така е, но все пак Божков обещава:
“Имам готовност да предоставя на прокуратурата пълни свидетелски показания за споменатите събития, подкрепени от веществени доказателства, включително документи, банкови извлечения, записи от охранителни камери, снимки и свидетелски показания”.
Ами ако обещаните доказателства се окажа толкова автентични, колкото показаният от Божков документ за срещата му с бизнесмена Домусчиев, който не оспори подписа си под него?
Случайно или не, намесената днес от Божков лична пиарка на Борисов Севдалина Арнаудова намеква в писмения си отговор за камери и магнетофони, ползвани от Божков. Звучи като в криминален сериал с продължение, в който внимателният зрител разпознава знаците, вещаещи бъдещи събития по правилото на Чехов за показаната в първото действие пушка, която непременно ще гръмне на финала.
