“Ядреният риск е за на наш’та страна”, прозря днес министър Теменужка Петкова, натоварена да разтовари напрежението в очакванията да се разреши голяяямата “загадка” кой в чужбина настина се нагърбва да досторява бавно развиващия се вече три десетилетия съветски проект АЕЦ “Белене”.
Ииии победителят е … постокомунистическа Русия, приемник на изградената от СССР българска 100 процентна зависимост ( и) в ядрента енерегетика. https://clubz.bg/92008-bez_iznenada_izbrahme_rusiq_kitaj_i_koreq_za_aec_belene
В руската тройка на победителите при отсяването на офертите кой да строи на наша територия в земетръсната зона край р. Дунав втора руска атомна централа, обявена наскоро за международна от гледна точка на международния интерес към нея от самия премиер Борисов, е и комунистически Китай. Същият вече е изкупил половин Русия чрез кредити и инвестиции почти както руският депутат Пьотър Толстой ни се закани неговата държава да изкупи и “останалата част” от България .
В тази другарска компания участва също Южна Корея. Дали го прави на олимпийския принцип, според който участието е по – важно от победата, е въпрос от тиха, направо загадъчна (през)океанска величина, по който също цари тишина.
Важното, освен “изненадата”, че тъкмо Русия се кани победоносно да дострои своя проект в Белене, е , че за първи път местните помагачи на удвояването на българската зависимост от същата държава в ядрената енергетика, употрерябава нечуваната, не(на)вижданата, неписаната досега, напълно отсъстваща от техния речник дума риск. РИСК!
Никога досега рекламните аганти на ядреното лоби в България не са допускали и за миг в техните пропагандни изяви пред широката адитория със стеснени възможности да се ориентира в лабиринта от лъжи, че при изграждането на АЕЦ “Белене” изобщо , ама съвсем на теория, може на практика да съществува какъвто и да било риск. Напротив, агентите на руското ядрено облъчване винаги са били монолитни като бетонен саркофаг над съветския ядрен апокалипсис в Чернобил, че няма нищо по-сигурно и гарнитрано безопасно от една ядрена електроцентрала. По принцип, но особено ако е руска.
И сега се оказва “изведнъж”, че България си запазва блокираща квота в проекта именно защото допуска, че съществува риск от ядрена авария. Вранча ли е, Ванга ли и нашепва това “ откритие”?
Всъщност уловката за един друг риск, не по-малко земетръсен за калкулациите на инвеститорите в света на капитала, отдавна е “разконспирирана”.
Няма нормален инвеститор в света, който би вложил на пазарен принцип милиарди в подобен проект без каквито и да е гарнции за печалбата от него чрез изкупуване на количества от произведената продукция. Най-вече ако гостоприемната държава, на чиято теритрория се планира строителството, сигнализира ясно, че не е готова да поема този риск. Потретвам: рискът е от начинанието да вложиш милиарди без държавни гаранции за печалбата, която изглежда обречена в условията на пренасищане на местния и на регионалния пазар на електроенергия към днешна дата и с тенденция предлагането да тази стока в нашата част от света да се увеличава при намаляаща индустриализация и съответно снижаване на консумацията на електроенергия от енергоемни производства.
Каква е уловката при това положение в рамките на желанието на “стратегически” инвеститори въпреки всичко да се опитат да си купят орбечена по рождение на смърт от недояждане котка в чувал?
Много просто – като за прости българи в епохата на свещената простата, упълномощена да управлява в крак с опозицията, която е още по-петимна да услужи на руския постколониализъм с енергия, достойна да задвижи ядрена централа. Цялата работа е там, че ако българската държава не дава гаранции на инвеститорите, тогава те лъсват като вложители на милиарди по други, стратегически причини. За Русия те са въпрос на продължаващо минало, а за Китай- на проникване в ЕС в обозримото бъдеще.
Честито на победените българи, които наистина вярват, чи ги развиват по европейски, докато три азиатски сили се боричкат кой да кара влака на Балканите.
