Властта е солидарна с писания в жълти медии
© Георги Кожухаров
Само авторитарни (или бленуващи да са такива) управления имат проблем външни на тях институции да могат обективно да посочват проблемите им с нарушаване на човешките права
Андрей Янкулов е бивш прокурор в Софийската градска прокуратура. В началото на годината напусна системата заради несъгласие със случващото се в нея. Бил е зам.-министър на правосъдието (2014-2015 г.) и зам.-министър на вътрешните работи (2013 г.). Коментарът му е от профила му във „Фейсбук“ и е по повод изявление на правосъдния министър Данаил Кирилов пред журналисти, че съдия Йонко Грозев от съда в Страсбург може да бъда отзован заради доклад и петиция на представителите на крайнодясна френска организация, която твърди, че 22-ма от съдиите, работили между 2009 и 2019 г. в съда, са в конфликт на интереси. Още мнения по темата четете тук.
Йонко Грозев е безспорен авторитет в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ). Ще ви го каже всеки, който е имал какъвто и да е, пряк или косвен, досег с тази институция.
Вместо на гордост, че е предложила такъв свой представител там (особено на фона на провали от подобно естество по други места), официалната българска реакция е да се солидаризира с писания в жълти медии (буквално, в съседни статии се коментират хай левъл политиката и лечението с урина), да критикува Грозев за публично изразяване на мнение за изпълнението на отдавна влязло в сила решение на ЕСПЧ и да обяснява каква била процедурата за отзоваване от съда.
Сякаш едва ли не трябва да бъде отзован, ама не е в нашите правомощия.
Противно на налагащото се като норма напоследък, отговорното институционално поведение изисква, ако действително някой на висок пост счита, че има сериозни разкрития, а не обикновени жълтини, за конфликт на интереси на български представител във важна международна институция, да го заяви ясно от висотата на позицията, която му е отредена. А не „като гражданин“ да изказва мнение, все едно е на пазара, с цел, която би подхождала на жълти медии – да се постигне, в изненадващ синхрон с последните, омаскаряване на човек, заявявал непопулярни позиции по щекотливи въпроси.
Иначе, погледнато по-общо, само авторитарни (или бленуващи да са такива) управления имат проблем външни на тях институции да могат обективно да посочват проблемите им с нарушаване на човешките права. Те искат самите те
да имат ексклузивното право да определят кога нарушават нечии права.
Това ли искаме и ние? Би трябвало да е доста прозрачно за нас, че когато медийните жълтурковци леят дитирамби как българи петнели името българско, всъщност иде реч за съвсем друго нещо – и то съвсем не е името българско. Ако бяха толкова загрижени за него, не биха влезли в чуждоземния НПО (тази презряна дума) хор срещу нашенеца, не е ли така…
Борбата всъщност е вътрешните ни проблеми с индивидуалните права (понеже не сме в позицията да ударим по масата и да кажем, че няма да подлежат на какъвто и да е външен контрол) да бъдат надзиравани възможно най-угодно.
Това със сигурност не е в български интерес.
Edit: По същество упрекът на НПО-то срещу Грозев е, че не можел да отсъжда по дела, по които страна е НПО-то БХК или други хелзинкски комитети, защото някога е работил в БХК. Ако тази логика бъде привнесена на родна почва, то това би означавало, че ако някой е работил в МВР например, после никога не би могъл да стане наказателен съдия или прокурор, а който е работил в прокуратурата, никога не би могъл да стане наказателен съдия. В ЕСПЧ пък не бихме могли да излъчим за съдия човек, който освен в правозащитни НПО-та, не трябва да е работил и на държавна служба, защото пък тогава би се презюмирало солидаризиране с другата страна по делата в ЕСПЧ – държавата. Какво трябва да е работил тогава и откъде да е придобил своята компетентност?
