Вече няма значение кой печели изборите
© Велко Ангелов
Парламентарната република в лицето точно на парламента в сряда поднесе прецедент, който най-сетне дръпна изцяло завесата пред реалната „политическа“ мотивация на народните избраници, когато с гласовете си решават кой да управлява институциите на държавата.
След като лидер на парламентарна партия и парламентарна група – Корнелия Нинова – заявява публично, че групата на БСП няма да подкрепи нито един от кандидатите за председател на Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) и посочва мотивите, а в последвалото гласуване половината депутати от съответната парламентарна група гласуват обратно, естествено стои въпросът какво става с партийно-парламентарната демокрация. От какво всъщност са мотивирани 27-те депутати?
Харесват Цацаров и гласуват по съвест?
Но изборът му беше обезпечен и без техните гласове и можеха да останат лоялни на партийното решение (отделно е въпросът дали еднозначно е било решението им, но поне ясно беше заявено от трибуната). Нали по публичното поведение на депутатите избирателите на всяка партия преценяват дали заслужават доверието им. И няма значение какъв е водещият мотив на тези 27 депутати да предпочетат Цацаров, бламирайки лидера си: дали зависимост и обвързаности, или друга строго лична причина, например страх за бизнеса, за кариера, за сигурност… Фактът е без прецедент и тепърва ще никнат последиците.
И все пак една хипотеза надделява логически. Очевидно е много трудно да решиш, когато се налага да покажеш позиция с гласа си не за кого да е, а за главен прокурор, който с промяна на поста не само запазва власт и влияние. Но ги уголемява с възможностите на КПКОНПИ да унищожи когото си реши дори само като запорира имуществото му, след като наследникът Иван Гешев, съоръжен с най-голямата процесуална власт в държавата, удобно му подаде достатъчното основание – повдигнато обвинение.
Неподчинението на партийното решение на БСП легализира публичната тайна
че поне от няколко години парламентарната държава я управляват не партиите с техните лидери и не номиналните властници, излъчени чрез избори от парламента – премиер и правителство, а паралелна структура, в която силна роля има главният прокурор. В нея парламентът, а понякога и премиерът са фигуранти, изпълняващи волята й. А кои са другите в паралелната структура? Ами онези, непреходните, които са винаги или недосегаеми за проверки, или винаги чисти от проверките на прокуратурата и КПКОНПИ – като бизнесмените Пеевски и Доган.
Инстинктът за самосъхранение на 27-те депутати надделя над партийната лоялност, защото си дават сметка кой е реалният властелин: онзи, който може да посочи и осигури избора на Гешев за главен прокурор – сред полицейски блокади, граждански протести, подчинен Висш съдебен съвет и с пълно игнориране на възраженията на президента. И за да се харесат на когото 200 депутати в парламентарния храм на демокрацията мълчат в сряда ведно с председателството на храма. Мълчат като…., докато депутат от трибуната громи председател на върховен съд „да си наляга парцалите“. Понеже е нехаресван от онзи, който не е отговорен пред никого, и на когото депутатите много искат да се харесват.
Така че в парламента в сряда зрелищно умря клишето-предупреждение, което отправят кристално чистите демократи („Внимавайте как гласувате да не докарате комунистите“).
