В Русия забраниха да се казва на глас истината за сговора между Сталин и Хитлер
Русия прие закон, който забранява приравняването на действията на Съветския съюз с тези на Германия по време на Втората световна война, съобщи Телеграфната агенция на Съветския Съюз ( ТАСС).
За наследниците на СССР това е новост, защото отъждествяването на Хитлер и Сталин беше не просто забранено, но и немислимо в империята на злото, чиито принципи следва днешна Русия в прикриването на историческата истина за вината на Москва в разпалването на Втората световна война.
Като форма да допълнителна подигравка с правото на поданиците на Путин да знаят истината звучи уточнението в закона, подписан от него на 1 юли, което изтъква, че забраната важи за публични изяви, показване на произведения на изкуството и за медийни публикации. Иначе казано, руските граждани могат да се ползват от правото си да мислят или сънуват, но не и да говорят и пишат по темата, по която изтъкнати днешни руски историци и публицисти се произнасяха досега с убийствени аргументи за СССР и Сталин като солидарни виновници за подстрекаването на Хитлер да нападне Западна Европа с решаващата роля на съветския ( гарниран с огромни доставки на суровини за Германия) “неутралитет” пред разиграващата се трагедия с прегазването на процъфтяващите демокрации на континента в изчакване Хитлер да се разправи с непоносимата за болшевиките Великобритания.
И още един “детайл” от закона предизвиква единствено горчиви усмивки сред запознатите с историческите факти хора. Законът забранява
и отричането на основната роля на СССР за в победата ( над Германия). Т.е. законът забранява да се отрича нещо, което никой не отрича. Друг е въпросът на каква цена е постигната тази победа и можеше ли тя бъде сведена до жертвите в жива сила на западните съюзници, чиято философия на водене на войната се различава принципно от съветския маниер да бъдат давени враговете с реки от съветска кръв без да има нужда от това за постигане на военна ефективност. Защото в Русия, която така и не познава уважението към личността като главна заслуга за извисяването на човешкия дух в демокрациите над диктатурите, човешкият живот не струва нищо.
Страстните хвалби на днешния руски режим, който става все по-фанатичен в празнуването на събитията, свързани с ендемичната съветска човешка катастрофа в името на онази победа, величаят приноса на СССР в разгрома на нацизма чрез чудовищния брой съветски мъртъвци, които при това не могат да бъдат разграничени като жертви на войната срещу външния враг и на войната на самия болшевишки режим срещу собствените му поданици, подложени на геноцид чрез депортация на цели народи, масова многомилионна смърт чрез изкуствено предизвикан глад, експлоатация като форма на бавна екзекуция в безбройните концлагери и масови разстрели на измислени вътрешни врагове.
За разлика от СССР нашата страна е преминала през кървавия псевдокатарзис в наказването на отрицателите на съветското “миролюбие”. В т.н. фашистка България е имало достатъчно свобода на мисленето, изразяването и рисуването, за да бъде поставено под съмнение сговарянето на между Хитлер и Сталин. Ярък представител и трагична жертва на това свободомислие е бил Райко Алексиев, който не спестява язвителните си карикатури и на други световни лидери от ранга на Чърчил и Рузвелт.
Но именно заради изобразяването на Сталин като кървав касапин на собствения народ, който се сприятелява с Хитлер, Фра дяволо, както се подписвал под карикатурите и текстовете си в неговия хумористичен седмичник “Щурец” талантливият публицист и карикатурист, той е бил арестуван още на 10 септември 1944 и умира от зверски инквизиции на 18 ноември.
Карикатура на Иля Бешков, който подобно на Райко Алексиев рисува Сталин и Хитлер като приятели с кървави ножове зад гърба
Тъй като Русия няма такава предистория на свободата на изразяването за повече от век назад, тя просто преоткрива репресията като средство за борба срещу историческата истина и заплашва всеки, който си позволи да я търси и оповестява. В новия руски закон все още не са уточнени наказанията за непокорните, но и това ще стане. Режимът на Путин се е устремил към дъното на рационалното поведение и ако можеше, щеше да забрани и мисленето като в роман на Оруел.
На българите, които имат памет как без съд и присъда биват избивани интелектуалци заради техният “грях” да изобличават диктаторите и да осмиват величията в политиката ( и цар Борис не е бил изключение сред мишените на Райко Алексиев ) може само да се препоръча да не позволяват ирационалната им русофилщина да се изроди дотам, че да ни (пре)върне в стадото на евразийската “култура” на мракобесието.
