В Русия презират фалшивата любов на българските “братушки”
April 11th, 2021,
Русофобы, русофобы, а я маленький такой…
https://vikond65.livejournal.com/1224852.html
Не знам на каква статистика е базирана картата за отношението към Русия в страните от ЕС (и Турция), върху която размишлява един руски автор. Но разсъжденията му и удивлението му за отрицателните настроения спрямо Русия във въпросните държави представляват интерес заради очевидната искреност на учудения руснак.
Той, както и вероятно мнозина негови сънародници, не може да си обясни нечие принципно мислене, което се определя не от конкретен интерес или (историческа) вражда, а от отрицанието на онова, което представяла днес Русия в очите на цивилизования свят, към който ние (българите) не принадлежим по въпросния критерий.
Защото, ако картата е достоверна, се оказваме единствените европейци, за които руските вътрешни репресии, външни агресии и намеси във вътрешните работи на близки и далечни държави не оказват влияние върху оценката за Русия: една голяма заслуга на управляващите у нас путинолюбиви власти в пълно им съгласие по тази линия с т.н. опозиция.
Ето на какво се чуди в търсене единствено на исторически причини руският автор, подписан като vikond65 (с малки съкращения):
“ Тези дни се натъкнах в интернет на интересна карта, която много ме учуди. Разбира и преди това знаех, че в мнозинството европейски страни се отнасят към Русия без възторг, меко казано. Но се оказва, че най-зле на нас гледат шведите, на второ място са датчаните, а на трето са холандците.
Интересно защо?
В случая с шведите, разбира се, можем да си спомним за Полтава (На 27 юни 1709 г. руският цар Петър I, загубил преди това първата война с шведите, този път ги побеждава в битката при Полтава и печели Северната война- бел. ivo.bg) и Хангут (първото голямо морско сражение между флотовете на Русия и Швеция, състояло се на 27 юли 1714 г. при нос Хангут на финландското крайбрежие на изхода на Финския заливв Балтийско море, близо до днешния град Ханко. Русия, току-превърнала се в морска сила, успява да победи шведите – бел. ivo.bg ).
През 1808 година, след нова война, Руската империя отхапа Финландия от Шведската корона. Но от онова време са изминали повече от 200 години, а Финландия е независима държава от повече от 100 години. Нима “карлсонновците” и “муминтроловете” ( муминтроловете са главните герои в поредица от книги и комикси на финландската писателка Туве Янсон -бел. ivo.bg) имат толкова дълга и злобна памет?
А лютата русофобия на датчаните и холандците изглежда съвсем ирационално. С тези страни Русия никога не е воювала и не е откъсвала от тях нито един квадратен сантиметър територия (авторът явно не си представя, че датчаните и холандците разбират ролята на Сталин за насъскването на Германия срещу тях през 1940 година чрез своя “пакт за ненападение” с Хитлер – бел. ivo.bg).
Холанците, разбира се, могат да ни обвинят в унищожаването на “Боинга”, който вярват, че е свален от руснаци (не само вярват, но и знаят, особено след като холандският съд разпространи аудиозапис с доказателства – бел. ivo.bg). Но датчаните защо?
Негативното отношение на Англия, Литва и Германия не ме учудва. Но защо Испания и Белгия? С тях, по напълно нагледни географски причини, никога не сме имали никакви конфликти. И все пак…
Все пак има и позитивни моменти, които, да си призная ме зарадваха. Нямам предвид фалшивата любов към Русия на българските “братушки”, които винаги са готови да я разменят за немски кренвирш с бира или за американски хамбургер (оставям този абзац в оригинал и на руски език, за да му се порадват нашите русофили и да видят какво си мислят за тяхната любов към Русия в самата Русия – бел. ivo.bg).
“Однако есть и позитивные моменты, которые меня, признаться, порадовали. Я имею в виду не фальшивую любовь к России болгарских “братушек”, которые всегда готовы променять ее на германскую сосиску с пивом или на американский гамбургер”.
Не, друго искам да кажа- радва ме, че 33 процента от поляците симпатизират на Русия, въпреки всички трагични за Полша полско-руски сблъсъци пред последните триста години. Въпреки 100 годишната окупация, кървавите потушавания на национално-освободителните въстания, агресията от 1920 и 1939 година, геноцида над поляците в СССР, Катин и много още от този род. Това, според мен, е удивително.
За съжаление, четейки коментарите тук, забелязвам, че сред тукашната аудитория отношението към поляците и Полша е много по-враждебно. Интересно защо. Господа-другари полонофоби, можете ли открито да защитите своята позиция? Защо ненавиждате поляците ( поради същото, заради което руснаците презират любящите ги българи, т.е. заради обичайната руска ксенофобия, възпитавана през вековете – бел. ivo.bg )?”.
Не мога да кажа като обобщение доколко авторът на горните терзания е представителен за мнението на руснаците по въпроса за т.н. русофобия. По-скоро не е от най-типичните руски шовинисти щом е в състояние да признае гадостите, причинени от Русия и СССР на поляците, без дори да припомни прословутото полско нашествие, довело до окупацията на Московията и на самия Кремъл за цели две години през 17 век. https://www.dw.com/bg/когато-кремъл-е-бил-полски/a-16348319
Разсъжденията на историческа основа като обяснение за днешното отношение на чужденците към Русия обаче явно са типични в тази отровена от манията за величия държава. Да смяташ, че щом не си набил някого, той няма основание да страни от теб и трябва да те обича (без да си положил и най-малко усилие да “го влюбиш” с позитивни усилия), при положение че даваш безброй поводи с начина си на живот да бъдеш презиран, определено е резултат от травмиран поглед в огледалото.
Застаналият пред него руснак не е в състояние да разбере какво му е толкова страшното на онзи мужик с агресивните наклонности, въоръжен с ядрена тояга, който (не)вижда в отражението насреща.
Този мужик и в наши дни бие всеки по-слаб, когото си избере за боксова круша за избиване на великоруските комплекси. Без подкрепата на такива мужици, побойникът Путин не би се чувствал удобно недосегаем за Международния съд и да играе ролята на вожда, който сбъдва мечтите за величие на мужиците – не личното, а великодържавното величие, храна за самочувствието и на гладуващите в тази дресирана от векове да оцелява в режим на глад и мизерия държава.
Някои опозиционери в Русия иронизират в руския интернет този феномен чрез изповядвания от носталгиците по времето на СССР принцип: “ние не живяхме, но и на вас няма да позволим”.
За радост, не всички руснаци са еднакви. Вижда се от факта, че от тази руска действителност избягаха на Запад повече от 10 милиона руснаци, превръщайки страната си в третия по големина донор на емигранти на планетата. Сред тях са дечицата на най-видните ксенофоби, управляващи днес Русия.
Колкото до отношението към презираните от руснаците български “братушки”, русофилите у нас ще трябва да приемат като някаква утеха, че са допринесли с лигавото си отношение към нашите окупатори за създаването на гостоприемен климат за тях, привлякъл стотици хиляди руски граждани да търсят (второ) жилище у нас.
Защото самите влюбени в арогантните си батюшки нашенски байовци не желаят да се преселят в обинтовата земя на североизток, това е трудно да бъде обяснено с рационални аргументи. “Далеч от очите, далеч от сърцето” е изстрадана изстина, но явно не и за блуждаещите в своите заблуди тукашни русофили.
