В ЕВРОПА, НО БЕЗ ПАРИ

От общо 11.4 млрд. евро по всички еврофондове у нас, реално усвоени са нищожните 25% или 2.8 млрд. евро.

Когато никой не говори по определен въпрос е също толкова притеснително, колкото когато за него се говори прекалено много. При всяко споменаване на темата за усвояването на парите от Европейския Съюз, някой казва, че проблемите са несъществени, а постиженията безпрецедентни. След това новината се завърта по медиите в контролиран ред и следва един дълъг период на затишие. През това време хората живеят със заблудата, че правителството е запретнало здраво ръкави и сръчно бди над всеки полагащ ни се евро цент.

Когато една лъжа се повтори няколко пъти, тя става истина, независимо от фактите, които ясно показват тъкмо обратното. Затова днес всички знаем, че сме най-бедни в Европа, но това като че ли не ни тревожи или поне не предизвиква желание за промяна и търсене на отговорност.

Сигурно мнозина биха се изненадали, че едва 22% от бюджета по всичките 7 действащи оперативни програми на ЕС е реално усвоен. И то при условие, че прилагането им започна в средата на 2008-а година. За това време обаче бяха усвоени над 10% от средствата. След три години управление правителството на ГЕРБ едва успя да постигне същия резултат.

Също така, изглежда все още се злоупотребява с незнанието на хората и тяхното неразбиране по отношение на механизмите и функционирането на европрограмите. Така например, на страницата си във фейсбук Томислав Дончев неотдавна се похвали, че „към 20 юли имаме договорени 12.7 млрд. лв., което е 81% от цялата финансова рамка по седемте оперативни програми”. Договорени, обаче, е много по-различно от усвоени. А там нещата не са никак розови.

Нека разгледаме таблицата по-долу, която е част от месечния доклад на Европейската комисия за прилагането на структурните фондове в България към юни 2012г. (източник: www.europarl.europa.eu)

Особено интересно е да се отбележи, че считаната за фаворит министърка Лиляна Павлова, която отговаря за ОП Регионално развитие, е усвоила 24% от поверените й 1.6 млрд. евро по програмата. Критично ниско е усвояването по ОП Околна среда – 12% от 1.8 млрд. евро. От всичките 7 оперативни програми, с най-висок процент на усвояемост е ОП Административен капацитет, където са платени 31% от иначе оскъдния бюджет от 180 млн. евро.

Извън 7-те оперативни програми, като безспорен лидер се откроява Програмата за развитие на селските райони, по която е отчетено усвояване в размер на близо 32%. Това постижение обаче бледнее пред мащаба на предоставения ресурс по Европейския фонд за развитие на селските райони, който оперира с най-високия бюджет у нас – 3.2 млрд. евро.

От последния ред на таблицата е видно, че от общо 11.4 млрд. евро по всички еврофондове у нас, реално усвоени са нищожните 25% или 2.8 млрд. евро.

Тези факти обаче са извън полезрението на българските медии. Неизвестно е също какви санкции ще бъдат наложени по вече изплатените суми. Съгласно законодателството на ЕС, забележете – не по инициатива на ГЕРБ – у нас беше внедрен механизъм за финансови корекции от страна на българските власти, които се налагат превантивно преди одита на ЕК. Същите до момента са установили нередности на стойност над 50 млн. лв. Твърде вероятно е обаче да последват много по-сериозни санкции от самата Комисия след като приключат проверките и тези 25% всъщност да се окажат с 10% по-малко. Още повече, че в много от случаите, санкционираните бенефициенти са общини и наложените финансови корекции оказват влияние както върху общинския бюджет, така и върху разплащанията към фирмите изпълнители по съответните проекти. Може би до голяма степен са достоверни подозренията, че наказанията са основани на субективни и политически причини.

Всъщност, може би вината не е само в медиите. По-скоро отговорност носи целият политически апарат, който апатично дреме в парламентарната зала. В средата на юли, например, по време на парламентарния контрол министър Томислав Дончев отговаряше на въпроси, свързани с прилагането на ОП „Околна среда”. Фактът, че България няма да може да усвои средствата по програмата е достатъчно тревожен, за да породи оживена дискусия в и извън сградата на парламента. За съжаление, обаче, както въпросите, така и отговорите не показаха необходимата загриженост по темата.

Не стана ясно, например, чак сега ли се оказа, че страната има „нови нужди”, не само в сектор „Вода”, които тепърва ще бъдат подлагани на анализ и за които ще се искат средства. Още по-голямо недоумение буди въпросът защо едва в края на периода на прилагане на програмите се разбра, че критериите за одобрение на общинските проекти трябва да са социалните цели, а не броят на жителите? Съвсем неясно и неубедително звучи и заключението на министър Дончев – „не планирам Оперативна програма „Околна среда” да загуби средства тази година”. Ами загубените средства за миналата година, ами за по-миналата? Ами ако плановете не се осъществят и тази година? Кой ще поеме отговорността?

Едно нещо обаче е категорично сигурно. Ако и следващият програмен период следва същия темп на усвояване на еврофондовете като сегашния, негативите от членството ни в ЕС ще са все по-очевидни и ще образуват все по-голями дупки в скъсаните ни джобове.

Юлия ДОБРЕВА

argumenti-bg