Урокът ACTA

Когато говорим за цифрови права и Интернет, вече използвах метафората за камъчето, което обръща колата, и се чудя сега кое е наред - капката, която прелива
чашата? Снежинката, която отприщва лавината?

[caption id="attachment_6049" align="alignright" width="300" caption="Интернет индустрията и интернет свободата вече са пуснати от бутилката и е твърде късно, за да бъдат задушавани."][/caption]

Ако говорим конкретно за злополучната ACTA, за да си свършим работата като държава, правителството трябва да оттегли подписа си под споразумението, въпреки че някои юристи твърдят, че това е напълно невъзможно в международното право.

Ако това наистина юридически не е възможно, трябва ни ясен политически знак, категорична декларация, че България не е съгласна с начина, по който се подготвяше ACTA, а също и с крайния резултат.

Добрата новина специално за нас е, че преди България да се откаже от ратификацията, нещата изглеждаха като начало на тежка позиционна война между обсадените Германия, Чехия, Полша, Словакия и Холандия и обсаждащите - всички останали.

Когато България даде знак, че се оттегля от ACTA, в световните медии се появиха заглавия „ACTA се разпада“.

Без да иска, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков стана европейски политически лидер с две ключови изявления, многократно цитирани в световните медии, блогове и социални мрежи.

Той заяви, че е песимист „по отношение на регулация, която чрез санкции, а не чрез пазарни методи се опитва да защити индустрия, която не е успяла да се адаптира в цифровата ера“ и как „Никога едни авторски права не може и не бива да бъдат поставяни над общочовешки права.“

Малко като с цар Траян и козите уши. Някой трябваше да го каже на глас.

Това е поздрав за тези, които непрекъснато плачат, че България няма тежест в света и от нея нищо не зависело.

Веднага след министъра си, премиерът Бойко Борисов или чу коментарите, че сега е моментът България да бъде европейски лидер или е завидял на световната медийна слава на Трайков, но още на следващия ден обяви, че победата срещу ACTA била „наша“, т.е. негова.

Все едно на 11-ти той скачаше под прозорците на Министерски съвет срещу собствената си политика.

Но, заявката за европейско лидерство беше вече неумело изпусната от българското правителство и затова Доналд Туск от Полша побърза да я поеме:

„Днес (17.02) съм изпратил писмо до всички партийни лидери от Европейска народна партия - това са всички министър-председатели, канцлера на Германия, председателите на някои страни и ръководители на ЕНП - с предложение да отхвърлят категорично ACTA.“

Освен лидерството, в по-общ план, се забеляза и още нещо - метафората на Доналд Ръмсфелд за „Нова Европа“ има смисъл, Нова Европа наистина съществува като специфична група общества със своя исторически опит, тежест, интереси и мнение.

Лидерът на тази група не е вече САЩ, а Германия, подтиквана от Полша.

Роди се европеецът. След толкова крокодилски сълзи за липсващата европейска идентичност, за това, че европейският проект бил изкуствен и бюрократичен, а ЕС „мъртвороден“, се видя, че нещата не са загубени.

Има поне един признак на европейска идентичност и солидарност, а именно нетърпимостта към нарушаване на цифровите свободи, което е и заявка за основна ценност, върху която да се крепи съществуването на съюза в бъдеще.

Появи се още едно поколение, което си научи урока, че на улицата може да спечели своята свобода и самоуважение и може би се роди още едно българско поколение политици, още по-европейско и по-освободено.

Георги Саракинов, корифеят на българската правна наука за интелектуална собственост, писал учебниците в тази област в България, призна, че правната рамка, регулираща тези въпроси, е безнадеждно изостанала от времето, не само в България, но и по света и ще бъде променена, вероятно под натиска на улицата.

В цял свят се заговори за фундаментална реформа на цялата система на авторското право.

Непрестанните, все по чести и по-агресивни атаки от лобистки групи за прокарване на законодателство, нарушаващо гражданските права и свободи в Интернет, говорят за това, че тези, които практикуват стари бизнес модели, вече се чувстват твърде застрашени и твърде уязвени от развитието на технологиите и че може би сме близо до решение на проблема.

Първите сигнали за такива наистина масови настроения, се появиха още със SOPA и с PIPA.

Сега е най-важно всичко да се държи на светло и да не се заговорничи зад гърба на потребителите и на гражданите.

Интернет индустрията и интернет свободата вече са пуснати от бутилката и е твърде късно, за да бъдат задушавани.

Съвсем скоро Китай разреши разпространението на холивудски филми по кината си. Вероятно е ставало дума за много тежки преговори около „пиратството“ и в крайна сметка филмовите компании са решили, че все пак е добре и за тях да печелят по нещо от филмите, които хората така или иначе гледат по компютрите си.

Това е още един аргумент, че протестите против ACTA носят само добро и на индустрията, която се бори на смърт с потребителите си.

Първо, нещата около ACTA съвсем не са приключили. Българското правителство само спря процедурата, без да гарантира изрично, че никога повече няма да я продължи. Второ, тепърва предстоят процедури в Европейския парламент, и е необходимо евродепутатите да бъдат съвсем наясно, на какво мнение са избирателите им.

В България тихомълком се приеха и промени в Закона за хазарта, които дават големи права на Комисията по хазарта да нарежда на интернет-доставчиците филтриране на сайтове, отваряйки Кутията на Пандора за нови злоупотреби с цифровите свободи. Къде е съдебната власт, когато говорим за такива сериозни санкции, къде е неутралността на мрежата?

Активно се работи по проекта INDECT, който чрез интелигентни алгоритми ще анализира огромното количество информация, трупана от камерите за наблюдение, и ще докладва за „съмнително поведение“ на минувачи. Също проект, с огромни въпроси за законността и целесъобразността си.

Очакваме и ново издание на европейската директива IPRED, която пак да върне на масата въпросите за полицейщината, филтрирането на съдържание, масовото и безконтролно следене на потребители и бизнес моделите на индустрията с интелектуални продукти.

Живеем в интересни времена.

Константин ПАВЛОВ-Комитата