Трима ранени след сблъсъци с полицията в Барселона
Трима души бяха ранени през нощта в Барселона при опити на привърженици на единството на Испания да се сблъскат с празнуващите независимостта на Каталуния на площад „Сан Хауме”, съобщава Би Ти Ви.
Вчера депутатите в Каталуния подкрепиха с бойкотирано от левицата тайно гласуване отделянето на Каталуния от Испания и така обявиха едностранно независимост. По-късно испанският премиер Мариано Рахой обяви, че разпуска правителството и парламента в провинцията и свиква избори на 21 декември.
Сутринта беше отстранен от длъжност началника на полицията в областта Жозел Луис Траперо.
Протестите за и против независимостта на Каталуния продължиха през цялата нощ.
Докато на площадите в Барселона някои празнуваха независимостта, в други части на града се организираха протести на привърженици на единна Испания.
Повече от 400 души се опитаха да стигнат до централното управление на полицията, но властите пресекли пътя на шествието.
Тогава протестиращите, сред които имало и ултраси, се насочили към сградата на радио Каталуния, където изпотрошили стъклата и блокирали входа. Обиколките на протестиращите продължи през нощта. Те скандираха „да живее Испания”, „улиците винаги ще бъдат наши” и „Каталуния е Испания”, разказва още Би Ти Ви.
Както написа в своя „Туитър” акаунт председателят на Европарламента Антонио Таяни, никой в Евросъюза не призна независимостта на Каталуния от Испания, предава пък БГНЕС.
„Декларацията за независимостта, гласуването на която се проведе днес в парламента на Каталуния, е в противоречие с принципите на правовата държава, испанската конституция и устава на Каталуния, които са част от правната система на Европейския съюз. Никой в ЕС няма да признае декларацията. Сега повече от всякога е необходимо да се възстанови правото като основа за диалог и да се гарантират свободата и правата на всички граждани на Каталуния, написа Таяни.
И наистина – в търсене на единство eвропейската общност, САЩ, Мексико, Аржентина, Сърбия – всички обърнаха гръб на испанската автономия и осъдиха искането й за независимост. Френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан, например, обяви, че не признава каталунската независимост и че страната му ще води диалог само и единствено с правителството Мадрид. Мнението му по-късно бе споделено и от германския му колега Зигмар Габриел, който добави, че „създаването на нови разделителни линии в Европа не отговаря на интересите на европейците”.
„В момент, когато европейските региони са обхванати от безредици и конфликти, Европа трябва да покаже единство и сила", гласеше неговото изявление. Аналогични бяха позициите и на Великобритания, Италия, Русия и Мексико, които пък изтъкнаха, че не „одобряват едностранното обявяване за независимост”. "Ние държим на мнението, че този дълбок конфликт, със сложен исторически произход, трябва да бъде разрешен със силата на аргументите, а не с аргументите на сила", подчерта мексиканският министър на външните работи Луис Видегарай Касо.
Държавният департамент на САЩ също изрази мнение, че „Каталуния е неразделна част от Испания и страната ще подкрепи конституционните мерки на испанското правителство за съхраняването на единна и силна държава”. Както и САЩ, така и Полша и международните организации НАТО и ООН подчертаха необходимостта от спазване и съобразяване с испанската конституция. На Балканите Каталуния също не срещна подкрепа.
Външият министър на Сърбия Ивица Дачич заяви, че страната му „има същата принципна позиция и по въпроса с Косово, и по въпроса с Каталуния”.
В разпространено до медиите изявление Анкара пък посочи, че "едностранно приетото решение на парламента (каталунския - бел. авт) не е в съответствие с испанската конституция и нейните закони и не отразява волята на населението в региона" и изрази надежда, че властите в Каталуния няма да продължат да настояват за "неконституционното си решение, което може да предизвика ескалация на напрежението" и ще решат проблемите си по демократичен начин, следвайки върховенството на закона.
segabg.com
