Тихо

Някои от тях са в бордове на фирми. Получават държавни награди, наричат ги живи класици. Канят ги на коктейли и тържества послучай национални празници. Преиздават им книгите въпреки, че никой не ги чете. Днес тези хора мълчат. Скрити от коронавируса и своите съграждани. Гласът им не се чува. Поетите-бунтари са рядка порода, но сме имали истински такива. Двама-трима надигат глас, гневни на манипулациите.

Досега битуваше твърдението, че премиерът Бойко Борисов, този мъж от стомана и бетон, е плакал само два пъти в живота си. Единият път, когато починала майка му, а вторият – когато станал генерал. Загубата на майка (родител) е тежка и не бива да се коментира. Но загубата за България от връчените на Борисов генералски пагони едва ли някога ще можем да измерим…   ***

Със законодателство в стил „Путин“ управляващите в България очевидно целят фактическото унищожаване на всеки, който не е съгласен със статуквото. И който би могъл „да ни изложи пред чужденците“. Коментар от П. Паунова:   Само преди седмица осем двустранни търговски камари, които представляват чуждестранния бизнес в България, отправиха в писмо апел до властите за реформа на съдебната система, като крайната цел, според тях, трябва да бъде следната: независим съд и отчетна прокуратура.