Чарлз Дикенс*
Весела Коледа, вуйчо! Бог да ти помага! - извика един весел глас. Беше гласът на племенника на Скрудж, което се втурна тъй бързо, че за стария човек благопожеланието беше първото указание за приближаването му.
- Ами! - каза Скрудж. - Глупости!
Беше се така стоплил от бързото вървене в мъглата и мраза този племенник на Скрудж, че цял пламтеше; лицето му беше зачервено и хубаво; очите му блестяха, а дъхът му отново заизлиза от устата му като пушек.
- Та Коледа глупости ли е, вуйчо! - каза племенникът на Скрудж. - Не мислиш, че е така, сигурен съм.
