Аз, непоправимият оптимист, сякаш прогледнах и се смразих…
Господа политици, вижте тези, които вече двайсет години Ви гласуват доверие!
Вижте ги! Старци с угаснали погледи от мизерното и жалко съществуване, се движат като сенки. Надеждата, която ги крепи е, че краят наближава. А тези, които идват след тях, нямат и тази надежда. Обезверени, безработни, изцедени психически, с изпилени нерви… Вместо да градят и съзидават, оскотяват от усилията и борбата да оцелеят. Ожесточени и недоволни, но слаби да изкрещят: „Стига”! А Вас това Ви устройва…
