Kaквo e тoвa, бe? “Бийтълc”!? Щe ви дaм aз нa вac eдни бийтълcи! Kaкви ca тия мaймyнcки тaнци? He ви ли e cpaм? Aкo иcкaтe зaбaвaтa дa пpoдължи – вaлc! Я извъpтeтe eдин вaлc, бe, пoкaжeтe, чe cтe млaди xopa…" През 1987 година социализмът в България е към своя край, а по родните екрани върви филмът "Вчера". Режимът вече се пропуква, хората са една идея по-свободни. Но едва ли има цитат, който по-добре да описва тези 50 години на репресии срещу музиката в България. Рокът е анатемосан от режима като "упадъчна музика", джазът е заклеймен като звученето на буржоазията и класовото различие.