Да прилича на пашá, да гледа начумерено и важно – такава е представата на много българи за уважаван и достоен политик. Нещо като Радев или Митрофанова, например, но не и като Кирил Петков. Сатиричен поглед на Иво Беров.
Това са били някога почитаните, уважаваните и успешните люде из нашите земи. Донякъде и сега е така.
Има отношения и навици, предавани от поколение на поколение, макар и неосъзнати, които остават и в съвремието ни – като начин на живот, като култура и като особеност на нашенската си цивилизация, а също и на онова нещо, което обозначаваме с чудната дума „българщина“.