Бимбалов

Radoslav Bimbalov Слушайки днешните думи на президента Радев започвам да се притеснявам, че той нещо генерално (не е игра на думи в случая) бърка понятията. Все едно Кричим да е Крим, например. Ваше генералско безличие, нека Ви помогна. Първо, това дето ни казвате „няма страшно, служебният кабинет не боли“ е голяма грешка от страна на президент, който би трябвало с огромно съжаление и съпътстващо неудоволствие да иззема функциите на изпълнителната власт.

Започна предизборната математика. Политици, социолози, статистици и комуникационни стратези драскат по стените на задимени стаи, в тайнствени вещерски ритуали. След което излизат пред нас и почват надменно да ни обясняват какво мислим, какво смятаме да направим и как точно ще подходим на изборите. Добре.  

Какво да правим като от телевизора ни замерят със социологически проучвания? В никакъв случай не започвайте да отговаряте на нападението. Чехлите няма да помогнат да прогоните дъртата вещица на пропагандата, която се опитва да ви внуши, че „Възраждане“ е едва ли не утрешната първа сила, а Копейкин е Ален Делон на българската политика.

Онзи ден ви казах да не бързате да страдате за бързото освобождаване на Негово Бившество. Посъветвах ви да обърнете внимание колко притеснен е той на излизане от ареста. Днес добавям още два детайла към своя призив от петък.

Radoslav Bimbalov   „Кога ще падне Бойко?“ Този трагично основен въпрос, който ме мъчеше с години, е мъртъв. Не умря внезапно, а по особено мъчителен начин. Да, Бойко пада. Не слиза, не се оттегля, не се отдръпва. Пада.