Мария Лалева 31 години след 10 ноември 1989 г. с прискърбие установявам, че сме минус 300 години, здраво замръзнали в точката “преклонена главица сабя не я сече”, че няма нещо, което да не ни разделя и противопоставя един срещу друг, да не ни превръща във врагове, че демокрацията ни е евтин водевил с лоши актьори, кофти сценарий и невежа публика, че дори протестите ни са арена на състезание на егото и на партийни интереси и амбиции, че чалгата се превърна в манталитет и норма, че възпитаваме децата си в нашите затвори от вчера, а искаме за тях красиво и свободно бъдеще.
