Червената армия

Най-разорително за българската икономика се оказва подписаното през есента на 1944 г. в Москва примирие Николай Киров Цената на поголовните и безотчетни конфискации на българско държавно и частно имущество, храни, промишлени стоки, финансови ресурси и ценности от страна на съветските окупационни власти се оказва по-висока в сравнение с официалния държавен дълг на нацистка Германия към Царство България в края на Втората световна война.

Годината е 1945-та. Един български войник пише картички от Унгария и Австрия до близките си вкъщи. Те са изпълнени с много надежда за бъдещето, но тя остава попарена.   Картичките са грижливо прибрани при дипломите, медалите и ордените. През 1945 година прадядо ми Христо Иванов, мобилизиран като ветеринарен лекар, изпраща двете картички от Унгария и Австрия. В едната пише: „Добре съм със здравето. Надявам се, че и вие вкъщи сте добре“.

По време на тригодишната й окупация от Червената армия България е подложена на тотален, безогледен и безпощаден грабеж, несравним дори с най-тежките контрибуции по силата на жестокия Ньойски договор.  

Годината е 1945-та. Един български войник пише картички от Унгария и Австрия до близките си вкъщи. Те са изпълнени с много надежда за бъдещето, но тя остава попарена.   Картичките са грижливо прибрани при дипломите, медалите и ордените. През 1945 година прадядо ми Христо Иванов, мобилизиран като ветеринарен лекар, изпраща двете картички от Унгария и Австрия. В едната пише: „Добре съм със здравето. Надявам се, че и вие вкъщи сте добре“.

Многобройни са свидетелствата за изнасилвания, грабежи и убийства извършвани от руски войници в окупираните от тях територии в края на ВСВ   В края на Втората световна война Червената армия извършва нечувани престъпления срещу населението не само в Германия и нейните съюзници, но и в страните, станали жертва на нацистката агресия. Така например чудовищно голям е броят на изнасилените жени и деца - често убивани, садистично осакатявани или оставяни да умрат от кръвоизливи след груповите пиянски гаври на съветски войници, офицери и дори генерали.

Руската дипломация се бори яростно за запазването на съветските военни паметници в България, макар че някои от тях са посветени на измислени герои и на нелепи случайности.   В България има 180 паметници на червеноармейци от Втората световна война, според регистъра на посолството на Русия. Върху много от тях, като Братската могила в Карнобат пише: “Тук са положени костите на съветските войни, загинали за освобождението на България от фашизма”. Част от паметниците, като този на Альоша в Пловдив и на Съветската армия в София, не са посветени на конкретни жертви.