Някога в Китай е имало Министерство на наказанията. Осъдените били бити с бамбукови пръчки, рязали им пръсти, уши, носове и крайници, деряли ги живи и им отсичали главите. Публично. Императорът на Поднебесната империя вярвал, че страхът е майка на дисциплината.
Накрая населението се разбунтувало. Мо Йен блестящо описва ситуацията в „Изтезание със санталово дърво“. Изводът е очевиден: идиотските решения водят до съпротива, оглавявана понякога от оперен певец, а на мястото за наказания се озовава самият главен палач…