Стоян Николов - Торлака
Качвам се вчера на влак. Навън пролет, вътре – парното го докарва на либийско лято. Нищо, свикнали сме. Сядам в едно купе, след като учтиво съм поздравил тримата му разгърдени, зачервени обитатели и съм попитал за свободно място.
