Дългата ръка на Цензурата, служеща с националистичен патос на диктаторските императиви, понякога е по-дълга от паметта за жертвите на един тоталитарен режим
Патриция Николова, bulgariaanalytica
„Имаше един червенокос човек, който нямаше очи и уши. Нямаше и коса, така че го наричаха червенокос условно. Не можеше да говори, понеже нямаше уста. Нос също нямаше. Нямаше даже ръце и крака. И корем нямаше, и гръб нямаше, и гръбнак нямаше, и никакви вътрешности нямаше. Нищо нямаше. Така че не се разбираше за кого става дума. По-добре ще е да не говорим повече за него.”
Даниил Хармс, 7 януари 1937
