Яна Кременска Минута мълчание. Слиза небесната чета.
Минута България. Христо и шепа момчета.
Мъртвите идват... И правят жива верига.
До свободата със лазене трудно се стига.
Кой ще посмее от всички последно-първи
дума да каже, да кресне и камък да хвърли?
Минута проверка. Къде ви са всичките живи?
На оплаквачки превърнахте и самодивите.
Вият сирените. Вие вълкът на умряло.
На свободата й писна да я венчаят с всяко начало,
да изнасилват душата й, да я обличат във нова риза...
Години низост... Христо с момчетата слиза.
Стене земята. Потръпва Балканът стария...
