Николай Флоров
Никой българин не е предполагал, че съдбата ще му поднесе такава прекрасна илюстрация на Алековия герой Бай Ганю.
Пред нас, читателю, е идеалното копие на посткомунистическо посмешище във физическия и духовния смисъл на думата: дебело, пораждащо отвращение туловище, увенчано с учудващо и подходяща за следосвобожденския период посткомунистическа мутра – това е с две думи скулптурата на детето-чудо, гения на келепира, бордело-мамата на цялата комунистическа каста, изкалъпен като символ на нацията за европейския парламент.
