Недялко Йорданов
БЪЛГАРИО, ЕДНА ЕДНИЧКА...
Наслушах се на думи умни...
Нагледах се на кадри пищни...
Едни и същи... Все тъй шумни...
Изтъркани... Многогодишни... Парад... Войничета във строя...
И марш... Синхронни като кукли.
Любима моя... Малка моя...
Къде си всъщност... Там ли? Тук ли?
Щастлива ли си днес? Едва ли...
Защо е тъжно, мили Боже...
И президент и генерали...
И премиер... Министри тоже...
А там, във дъното – Народът...
И зад преградата кибича.
На изхода или на входа...
Не знае сам, че те обича...
Години... Толкова познато...
Ту се ядосва... Ту се вайка...
Обича те неосъзнато...
