(По случай т.н. октомврийска революция)
Николай Флоров
Вдига ме, значи, българичката да рецитирам стихотворението «Москва» пред класа и аз, учил-недоучил, засичам още на втория стих. Ни напред, ни назад! Двойка.
Излиза друг – същото. Картинката е не по-различна и с «Червените ескадрони» – зубрачите на класа го знаят наизуст и без грешка и от сън да ги дигнеш, но аз не съм зубрач. А тия двете стихотворения направо ми присядат като крив кокал в гърлото.
