Иво Беров
Започва работният ден. Жи Пе-то влиза в голямата зала с компютрите. Всички му се радват. Някои дори тихичко подпяват по гласа на вървежна песен, „Жи пееее“ – подпяват. „Жи Пе-то спира пред всеки трима-четирима души и вдъхновено пита „Как сте, върви ли, има ли някакви грижи“. Ама наистина пита вдъхновено. Сякаш искрено. А у такива като мен – недоверчиви отколешни българи, се вмъква съмнението, че тук има някаква преструвка. Не може пък да е толкова искрен, мърмори то. Съмнението.
