Мария Касимова
Докато малоумно се бием около Истанбулската конвенция, един човек беше умъртвен от деца. Видяхме, че други болни деца са системно тормозени от възпитателите си.
Насилието толкова стабилно и естествено е заело позиции в родината, че се е превърнало в нормална реакция - като смеха, като плача или страха.
Свикнахме да ни излизат с бухалки, щанги или крикове от съседните автомобили, за да ни бият, че се бавим на зелен светофар.
Учим децата си да оцеляват в такива ситуации, като мълчаливо навеждат глави и се примиряват - знаем, че няма кой и какво да ги защити.
