„За мен това беше една хвалебствена ирония, патриотична виагра, която беше много удобна за публиката. Въпреки неговия добър тон, на мен не ми хареса. Имаше кратка справка за миналото, но нито дума за настоящето, камо ли за бъдещето“.
Това каза проф. Велислав Минеков пред BiT.
