Белене

Там са депортирани "противниците" на комунистическия режим. Достатъчен е бил и един донос, за да попаднат в карцерите на зловещия лагер на остров Персин. Каква е съдбата на българския ГУЛАГ днес? Г. А. Ангелов я проучи.  

Георги Дюлгеров   72 години от създаването на най-големия концлагер за политически противници на комунистическия режим в България „Белене” - 27 април 1949г. по съветски модел, от Москва с ''любов'' за всеки българин, който не е комунист и предател русофил. На 27.04.1949 г. с поверително решение на Министерският съвет, дава указание на МВР да организира на остров Персин край тогавашното село Белене трудововъзпитателно общежитие (ТВО). С това е поставено началото на най-големия лагер за политически опасни за комунистическата власт лица, създаден от БКП в периода 1944-1989 г.

По разни пресмятания на островния архипелаг Белене през 1952 г. се намираха около 7-8 хиляди политически затворници и лагеристи. Изглежда и географията е искала да „услужи” на болшевишките ни управници, за да има къде по-незабелязано да изолират и унищожават своите противници. Когато бяхме на острова, не беше се появил Александър Солженицин с неговия „Архипелаг Гулаг” ( Государственное управление лагерям ), за да знаем, че и там, досущ като тук, островите по Северно море са главните места за мъчение и унищожение на мислещите не по тертипа на тираните.

  Григор Симов Три години в лагера Белене, заради следния плакат:  "Да се даде пълна и безусловна амнистия на всички политически затворници!   Да се осигури спокоен и сносен човешки живот за всички български граждани!"                 Христо Дафинов Цачев            Спомени от лагера "Белене"                        1956 – 59 г. … На 3 ноември 1956г., на трите врати, на главния вход на "Висшия партиен дом" в София, залепих три еднакви плаката, с размери: 1, на 1.20 м., със следния текст: ДА СЕ ОСИГУРИ СПОКОЕН И СНОСЕН ЧОВЕШКИ  ЖИВОТ ЗА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ !

Как се случват нещата в България ли? Твърде често схемата изглежда така: безкрайно въртене в кръг, а накрая - връщане в изходната точка. Идеалният пример е АЕЦ "Белене", пише Я. Бояджиев и обяснява кой ще плати сметката.