Ако използвам оригиналната диагноза на моя приятел проф. Иво Христов, може би ще кажа, че сакралната от гледна точка на “демократичния възход” дата 10-ти ноември 1989 г., по твърде странен, но определено дебилен начин, се интерпретира от различните за нашата действителност светове. Всички измислени днешни “демократи” и “антикомунисти”, които въобще ги нямаше в иначе рехавата тогава общност на “неформалите” – Клуба, “Подкрепа”, “Дружеството за защита…” и т.н., съпреживяват себе си като носители на толкова лелеяната “модернизация”.
