... когато литне облачето бяло
и се изгуби нейде над света,
букварчето си почвам отначало
по цяла нощ на свещ да го чета,
и тихо аз съм българче си сричам,
и сигурно съм българин голям,
щом все така България обичам,
но от държавата ми ме е срам,
и – Българин по мисъл, дух и тяло,
душицата си стиснал във юмрук,
ще отлетя след облачето бяло
и повече не ще се върна тук...
