Тони Николов, Култура
В България никога и нищо не е помръдвало, ако „лудите млади“ не направят промяната. Така е било винаги. Вековният ни опит е обвързан със „статуквото“: оцелявали сме мъчително – с вечната дилема между „преклонената глава“ и „сабята“. Оттук и притесненията, че може да стане по-зле, винаги са били определящи. В което има немалко изстрадана мъдрост, но и голям конформизъм.
Но, забележете: по силата на същия механизъм всяка власт, излязла в по-ново време срещу „децата (ни)“, бързо се делигитимира и на практика е обречена.