Слънцето бавно се движеше по хребета на планината и неговите последни гроздове топлина полепваха по зидовете и калдаръмите на Карлово. Майсторите заключваха дюкяните и песента на чакръците постепенно заглъхваше с настъпващата вечерна хладина.
Черковната камбана пак удари на умряло.
Чумата, която беше сложила ръка над китното Карлово, продължаваше да взима своите жертви.Всеки ден, без милост. Всичко това спомагаше постоянно ровещият се сред прахчета и мехлеми авторитет на хекима Дафли да расте.Людете го търсеха с някаква отчайваща надежда, че хаповете му ще помогнат.
