Такава е и политиката, с която Кремъл държи толкова десетилетия България - алчност, но най-вече страх.
Човекът - забелязали са инвестиционните банкери - се мотивира от две основни чувства: алчност и страх. Тези инстинкти са типични не само за човешкото поведение на борсата - движейки нейните възходи и спадове.
Те се използват и във всяка област в живота от някой, който иска да бъде овластен срещу друг, който трябва да бъде подчинен.
Така е и в политиката. Казват й политиката на моркова и тоягата. Со кротце, благо или с кютек.
Такава е и политиката, с която Кремъл държи толкова десетилетия България - алчност, но най-вече страх. Още по времето на деспота Цар Александър III - когато младата трета българска държава се е опитвала да се отскубне от Мечката - той давал съвети на своите емисари: “В България първо пробвайте с пари”. Та така до ден днешен.
Винаги са се намирали продажници, но и хора, които са устоявали на парАта. Ако тя не пробивала, идвали заплахите, а много наши истински патриоти са се прощавали и с живота. Докато България бъде изцяло подчинена на 9.9.1944 г.
Оттогава водеща политика е страхът. Самият Сталин е изградил своя образ на велик държавник чрез смразяване на своите противници и подчинени. Същото пробват и българските комунисти. От наръчниците на КГБ знаят - човек се подчинява чрез идеология (полезен идиот), чрез пари и чрез компромат/страх.
Техният почерк е до ден днешен видим в посланията на повечето наши политици. Самите те мотивирани по наръчника, най-често заради своята алчност, обикновено изпълняват задачите по най-лесния деморализиращ хората начин - чрез страх, чрез сплашване:
“Ако продадем оръжие на Украйна се въвличаме във войната”;
“Ако привлечем помощ от НАТО ставаме мишена на руските ракети”;
“Ако не купуваме руски газ цялата икономика рухва”;
“Ако приемем еврото следва огромна инфлация и масова бедност” и т.н.
Общото е:
- преклонение и подчинение пред интересите на Русия, т.е призив за снишаване
ИЛИ
- апел за мобилизирана съпротива срещу нашите съюзници: ЕС, еврото, НАТО, САЩ.
Затова и вчерашната, макар и закъсняла, но великолепна декларация на ДБ за депутинизация на България е като имплозия в българския парламент и в българската политика.
За последен път такъв не само призив, а конкретно политическо действие за спасяване на държавата от руско/съветско влияние е от преди близо 100 години - “Закон за защита на държавата”, приет месеци след опита за завземане на властта с кървав метеж през септември 1923 г под диктовката на Коминтерна.
Да, комунистическата историография го представя за фашистки - но то за нея и войната в Украйна днес е заради нуждата от “денацификация”.
Въпросът е при такава огромна политическа руска колона у нас - която се изправи като юмрук срещу заплахата от Запада за нейното съществуване, видимо и в самия парламент след вчерашната декларация - има ли българската държава сили за съпротива?
Фейсбук
