Уважаемият коментатор Павел Тинков днес написа кратко онова, което от много дълго време се каня да напиша относно караницата в (условно казано) дясното пространство на публично ниво. Включително в този блог.
“Прави ми впечатление, че и по този казус ( коя дата да замени 3 март -бел. ИИ) тонът се изостря, появяват се нелицеприятни квалификации и лични нападки. Пак ли демократи, антикомунисти, десни, русофоби и пр. ще се хванем за гушите. Представям си как някой “умник” ще спретне и референдум, съдържащ петте предъвквани опции – нищо чудно трети март да спечели с 21%!
Но така е, когато водещите политици, вместо да водят, се ослушват за хорското мнение, кой какво ще им подшушне и как да се мине “со кротце и со благо”.
Преди четири години в своите “Приоритети” се обявих за 24, май. Съображенията си предпочитам да запазя за себе си. Днес публично се отказвам от избора си. Защото правилният въпрос не е на коя дата да бъде честван националният ни празник, а датата да не е трети март!
А политическите ни водачи публично, мощно и категорично да си свършат работата и да сведат опциите до две”.
Наистина от години се опитвам да обясня именно на съмишлениците по основни политически теми, че приятелският огън е възможно най-неприятелското упражнение и е в полза на неприятелите. Въздържам се да обяснявам непрекъснато очевидното, но сега се възползвам от коментара на г-н Тинков, с когото се познаваме от общи протести пред МОЧА, за да обясня на най-упоритите провокатори на междуособици в блога защо не са добре дошли.
Нямам проблем с откровените врази. Те са лесни. Не си правят труда да се легендират като приятели, съмишленици, че и ласкатели понякога, за да се наложат в един момент с някаква своя фикс идея, предизвиквайки съзнателно поредната караница между коментатори със сходни възгледи по основните въпроси на нашето време. Когато такива замахнат с брадвата, с лекота ги отстрелвам като в онази хумористична сцена от “Индиана Джоунс”, в която Харисън Форд отговаря с небрежен изстрел срещу агресията на един агресивен майстор на бойните изкуства, заплашващ да го пребие по всички правила на юмручния бой, придружен със съответните ритници.
Друго нещо са съмишлениците, които действат като в друга смешка от вица за жената, която била като ураган, който…накрая ти отнася къщата. То не са лозунги, клетви срещу комунистите и рашистите, с които (някои от тях) се легитимират, след което започват постепенно и за друго да претендират, убедени ( за себе си), че са успели да се “бетонират”.
Сред тази група коментатори (не само в този блог) със сигурност има искрено вярващи в своята правота дълговременни участници във форума, но и откровени провокатори. Какво мога да направя, за да ги отлича един от друг и да не допусна нечия мания да доминира блога ми да окупира?
Нямам голям избор. Или се “подчинявам” безропотно и предоставям личната си платформа за целите на провокаторите, или ги премествам на същото място, в което отиват откровените брътвежи на разни невежи. В коша за отпадъци. Някой трябва да чисти, все пак.
В резултат на което уязвените активни борци против комунизма и рашизма, убедени в правото си да си разиграват коня на моя територия ( защо изобщо я ползват, да си изберат друг терен!) се нахвърлят с обвинения какъв съм цензор, тоталирист, комунист-какъвто винаги са знаели, че съм, но дълго време са потискали в себе си това свое прозрение (презрение) само и само да се разпореждат в ivo.bg.
Точно сред тази категория обидени натрапници се разкриват какви ли не екземпляри, дълго мимикрирали като хрисими ругатели на общия ни враг. Изригват срещу личността ми с безброй обиди. Нападат дори съпругата ми, децата ми. Обявяват ме за “тъпунгер”, “педофил”, “глупак”. Ровят назад във времето, за да ме хванат в някакво противоречие и ми измислят небивали “биографични” подробности ( защото биографичните ми недостатъци вече не им стигат, за да ме очернят с нарастваща злоба).
С една дума, “ваклите овчици” от нашето стадо се превръщат в свине. Ни повече, ни по-малко. Ако пусна за публична употреба свинщните, с които тези ощипани моми ме заливат, ще се убедите сами. Но ги спестявам на достопочтената публика, заради която си правя труда да напиша тази реплика.
Не ми е известно някой от същите да приел моето стандартно предложение да се оплаче от мен другаде, където ще го приемат с овации като решила да забремнее на всяка цена жена в овулация.
За какво говори това? Нека нормалните хора сами преценят. Според мен има две възможности: или страдат от някаква фиксация, свързана с личността ми, или просто изпълняват поставени задачи. Повече ми прилича на чиста лудост, но да не натрапвам мнението си.
https://ivo.bg/2023/07/26/%d1%81%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d1%89%d0%b8%d0%bd%d0%...
