Светът за България: „Имаме си работа с държава от Дивия Запад”
Итън Билби
Ройтерс
В реч пред известни гости в Люксембург през 2005г. тогавашният премиер на България изтъкваше ползите от членството в Европейския съюз и обяви, че страната му е готова да заеме мястото си в сърцето на континента.
"България се завръща политически в семейството на европейските народи, към които винаги е принадлежала", каза Симеон Сакскобургготски при подписването на документите за влизането на страната му в ЕС две години по-късно.
Реториката беше всеобхватна, съответстваше на събитието и беше искрена. Спомените от съветското влияние бяха още свежи в съзнанието на повечето българи и особено на Сакскобургготски, детето-цар на страната преди монархията да бъде отхвърлена през 1946 г.
Но осем години след този приповдигнат пролетен ден в Люксембург, когато разделена България се готви за парламентарни избори на 12 май, пропастта между едновремешните стремежи за европейско членство и всекидневната действителност на сегашна принадлежност става все по-голяма.
Вместо усещането, че се приближават към сърцето на Европа България и Румъния се озоваха на ръба на европейския дебат, като техните европейски партньори често повдигат въпроси за решимостта на двете страни да прилагат върховенството на закона и желанието им да се борят с корупцията, организираната престъпност и нелегалната имиграция.
Членството не се оказа еднопосочен билет към демократична стабилност, икономически растеж и по-големи възможности за всички. Дипломати от другите страни членки често тайно си задават въпроса дали изобщо е било разумно двете страни да бъдат допускани в ЕС.
"Европейският съюз бе възприеман като някаква златна дъга на хоризонта". Така Аманда Пол, специалист по Източна Европа в Центъра за европейска политика, коментира представата, която мнозина българи и румънци са имали преди да влязат в организацията.
"Като цяло, смятам, че двете страни спечелиха от членството, но все още страдат от значителен недостиг на демокрация”, добавя тя и обяснява, че ако гражданите искат да разберат защо има пропаст между очаквания и действителност, първо трябва да погледнат към родината си, а не към Брюксел.
"Би трябвало да са по-разочаровани от собствените си лидери и политици, а не толкова от европейските институции и от това какво ЕС е сторил за тях," казва Аманда Пол.
В периферията
Независимо дали живеят в родината си в югоизточната периферия на Европа, или работят в Брюксел, румънците и българите се чувстват все по-изолирани.
Въпреки растящите доходи след присъединяването към ЕС (ръст от близо 30% между 2006-2011г. и за двете държави, според МВФ) и увеличените възможности за придвижване и работа в Европа, в Румъния и България все още няма усещане за пълно интегриране в съюза на европейските държави.
Двете страни продължават да са извън Шенген, споразумението, което позволява свободно движение на граждани на територията на 26 страни членки, а плановете за въвеждане на европейската валута са замразени за обозримо бъдеще.
Когато някоя от двете е обсъждана в дебатите в ЕС то е обикновено за това дали те изпълняват условията за подобряване на съдебните им системи, дали правят достатъчно, за да се борят с контрабандата и дали ограничават притока на имигранти, идващи от по-далеч на Изток.
„Ние сме втора ръка граждани на съюза и ни пропускат когато се вземат важните решения в Брюксел”, казва Йон Микиу, 64-годишен инженер от Букурещ. „Нашите политици са некомпетентни и през последните шест години не се бориха за това гласът на Румъния да се чува повече”.
При срещи на върха на ЕС лидерите на Румъния и България имат същата възможност да говорят като всеки друг държавен, или правителствен ръководител. Но когато дойде време за вземане на решения, особено през последните три години на икономическа криза, София и Букурещ почти не присъстват.
„Това са две страни, които трябва да изразходват доста преговорен капитал и добра воля по важни за тях въпроси, като членството в Шенген”, казва дипломат от ЕС, запознат с разговорите с двете държави и свидетел на ограниченото им влияние.
„Въпреки, че и двете работят здраво, това им дава дори по-малки възможности за маневри”, добавя той.
Друга пречка, която трябва да преодолеят Румъния и България е да намерят опитни хора, които да ръководят техните дипломатически усилия. Като най-младите страни членки, поне докато Хърватия не се присъедини през юли, на тях им е нужно време да натрупат критичен опит и влияние по време на срещи. Не само на ниво посланици, но и във всички нива на бюрокрацията и безбройните политически проблеми, с които дипломатите трябва да се справят.
„Когато стане дума за важни решения това е игра за големи момчета и трябва да бъдеш агресивен, за да насочваш малкия кръг от хора, които вземат тези решения”, казва друг дипломат от стара страна членка.
Като пример той посочва преговорите по-рано тази година за огромния дългосрочен бюджет на ЕС, голяма част от който е предназначена за фондове за развитие на по-бедните страни членки, което е от изключителна важност за Румъния и България.
„България и Румъния взеха само трохи от този бюджет”, посочва дипломатът, като изразява съжаление за това, че двете нямат влияние.
Представители и на двете държави твърдят, че гласът им се чува по време на дискусиите в ЕС. Те питат защо гражданите им са смятани за втора ръка, когато става дума за Шенген, вероятно най-голямата им болка.
„Дивият Запад”
Очаква се на парламентарните избори тази неделя в България партията на бившия премиер Бойко Борисов да вземе най-много гласове. Тя вероятно няма да има достатъчно, за да състави собствено правителство, но твърди, че няма да се присъедини към нито една коалиция.
Това повдига вероятността от по-нататъшна несигурност в страната и поставя под съмнение икономическата й програма. Тези два фактора ще приглушат гласа на България в Брюксел.
"На практика си имаме работа с държава от Дивия Запад", казва представител на ЕС, който се занимава с Източна Европа. Той изказва съмнения, че България е способна да наложи върховенството на закона и да живее съгласно демократичните норми.
Представителят на ЕС вдига рамене с израза "Какво можем да сторим?" и добавя, че след като не може да се върне времето назад и България и Румъния са вече членове на ЕС, другите държави трябва да приемат действителността и да се опитат да работят с нея, колкото и голямо да е това предизвикателство.
За Кармен Поп, 32-годишна собственичка на малък румънски ресторант в Брюксел, членството в ЕС е нож с две остриета. То й е дало възможност да работи в столицата на Европа и да изпраща пари на своите родители у дома. Но този свят изобщо не е идеален.
„Предимствата на ЕС изобщо не са за румънци”, казва тя разочаровано. „Ние сме част от тази общност, но не можем да работим като останалите европейци. Винаги носим етикета, че сме румънци, или българи”.
