Става вече близо месец откакто Москва смени ултимативния тон към Запада и Украйна с постепенен преход към уверения, че не се кани да напада своята съседка. Измина и ден от твърденията на Русия, че започва да изтегля свои войски от Крим, защото са приключили ученията там ( не можеха ли предварително да кажат кога планират да приключат упражненията си ? ) .
Нито един западен лидер обаче не бърза да приеме на вяра руските твърдения. Да не говорим за украинското ръководство. Всички в един глас, най-силен сред които е този на американския президент Байдън, искат доказателства.
Няма доказателства, че разпространяваните от руска страна снимки и кадри с пътуващи в някаква посока руски конвои или танкове се завръщат в казармите си. Някои от тези казарми са на хиляди километри в Далечния изток…
Клишето, според което “Москва не вярва на сълзи” ( по онзи съветски филм ) този път се обръща срещу Москва, която се надява да просълзи от умиление онези, които заплашваше.
През пролетта на 2014 година Путин успя да окупира Крим чрез измма. Цял месец твърдеше, че там няма руски военни. Имало само едни вежливи хора в зелени униформи, каквито се продавали и всеки можел да си купи в Русия, подиграваше се той. Когато операцията по затвърждаване на окупацията приключи и Путин се убеди, че няма да има украинска контраатака, реши да се похвали с успеха. Взе да се перчи с факта, че изненада Украйна в тежък за нея момент на безвластие и отне част от нейната територия.
Беше като изнасилване на жена, изпаднала в безпомощно състояние. Но Путин беше много горд с това постижение.
Този път не му се получи изненадата. Изненадаха го с неочаквано за него твърд отпор срещу ултиматума от декември и не отстъпиха “ни шагу назад”. С руските камъни, по главата на Путин. Лъжливото путлерче си го изпроси.
Видя се, че с него може да се разговаря само от позицията на силата, а силите на НАТО многократно превъзхождат руската конвенционална армия. Слабостта на противниците, на която Путин разчиташе досега, беше в минали времена в очевидното нежелание на Запада да си нарушава спокойствието и благополучието. В същото време руската мечка демонстрираше войнственост с яростно ръмжене, надявайки се да изплаши бюргерите, отвикнали да воюват.
Същите надежди е хранил Хитлер. По-точно той е бил убеден, че американците са еврейски търгаши, заинтересовани само от печалбите си и няма да се намесят в повторението на Първата световна война. Грешка, голяма грешка е допуснал. За изумително кратко време американската армия, лишена от каквото и да било сравнение с германската ( била е по-малка дори от българската по онова време) започва изграждането си почти от нулата и достига в края на Втората световна война превъзходство над германската в пъти по всички количествени показатели в жива сила и всякакъв вид техника.
Това, че Путлер си въобразяваше, че ще сплаши американците и техните съюзници, беше същата грешка. Размина му се леко за Грузия.Търпят го повече от 30 години да мачка Молдова в Приднестровието. Но с Украйна мина границата на западното търпение и сам удари камбаната на мобилизацията на Запада. Накрая не се реши да мине и самата украинска граница.
Сега вече е изпаднал в обяснителен режим. Налага му се да доказва, че си е взел поука и се оттегля от конфронтацията, в рамките на която не може да повтори успеха си от 2014 година срещу самотната по онова време и дезорганизирана Украйна. Отнеха му елемента на изненадата и той с изненада установи колко е самотен на върха на своя руски рай(х).
Не се намери нито един световен лидер да подкрепи “справедливите му основания” да заплашва съседа. Остана си с войнствените коментари на глутницата коментатори в Русия ( и у нас ), които с нездрав путлеристки блясък в очите обясняваха как руските танкове ще се разхождат из Киев за ден ден-два след руско военно нахлуване. Сега същите тези лаещи екстремисти нагодиха своя устрем в рамките на внезапно бликналото московско миролюбие и взеха да обясняват, че Русия никога не е заплашвала Украйна и не е имала намерение да я напада.
Държат се като измамени. Толкова бяха убедени, как западните слабаци ще се огънат пред руското ръмжене, а им се налага да представят провала на московския ултимативен шантаж като победа на руското миролюбие. Не е лесно. Пожелавам им искрено успех. Защото само лудите с путлеристкия блясък в очите искат война, но ако им е разминало заболяването, това е добре за всички.
Светът на вярва на сълзите на Москва – Иво Инджев / Ivo Indzhev
за публикацията карикатура Комарницки-Колажи и карикатури
